795 г. — Лъв III е избран за римски папа.

1805 г. — В Братислава е подписан Пресбургски мирен договор между Австрия и Франция.

1825 г. — В Русия избухва въстание на декабристите.

1898 г. — Мари и Пиер Кюри обявяват, че са успели да изолират химичния елемент радий.

1925 г. — Сформирана е Комунистическата партия на Индия.

1925 г. — Турция въвежда в употреба Григориански календар.

1933 г. — Регистрирана е фирмата Нисан със седалище Токио, Япония.

1940 г. — Състои се премиерата на американския игрален романтичен филм "Филаделфийска история" - първият хитов филм с участието на Катрин Хепбърн.

1947 г. — В България е извършена национализация на банките.

1959 г. — Официално е открита Българската телевизия.

1972 г. — Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков за шпионаж — лишаване от свобода за 6 години и 6 месеца.

1973 г. — Космическият апарат Союз 13 се връща на Земята.

1974 г. — Започва космическата програма Салют 4.

1979 г. — Съветски специални части превземат президентския дворец в Кабул, Афганистан.

1980 г. — Създаден е Общонароден юбилеен комитет за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава с председател държавния глава — Тодор Живков.

1982 г. — В списание Тайм, за първи път за Човек на годината не е избран човек, а персоналния компютър.

1989 г. — В България независимият профсъюз КТ Подкрепа организира първата политическа стачка с искане за назначаване на временно правителство и провеждане на свободни избори.

1991 г. — С формално решение на Върховния съвет се разпада СССР.

2003 г. — Силно земетресение разрушава южноиранския град Бам; загиват 43 300, други 90 000 остават без домове.

2004 г. — Регистрирано е силно земетресение в Индийския океан, последвано от мощно цунами — в десетки държави загиват над 294 000 души, а 5 милиона остават без покрив.

Родени на 26 декември

1194 г. — Фридрих II, император на Свещената Римска империя († 1250 г.)

1716 г. — Томас Грей, британски поет († 1771 г.)

1756 г. — Бернар Жермен дьо Ласепед, френски зоолог († 1825 г.)

1791 г. — Чарлз Бабидж, британски математик († 1871 г.)

1862 г. — Александър Амфитеатров, руски писател († 1938 г.)

1872 г. — Норман Ейнджъл, британски политик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1967 г.)

1874 г. — Роза Албах-Рети, немска актриса († 1980 г.)

1879 г. — Александър Ботев, български политик († 1947 г.)

1880 г. — Елтън Мейо, американски социолог († 1949 г.)

1880 г. — Илия Янулов, български социолог († 1962 г.)

1881 г. — Стефан Цанев, български генерал († 1944 г.)

1882 г. — Иван Попевтимов, български революционер († ? г.)

1891 г. — Хенри Милър, американски писател († 1980 г.)

1893 г. — Мао Дзедун, китайски военачалник († 1976 г.)

1901 г. — Никола Сяров, български лекар († ? г.)

1909 г. — Александър Димитров, деец БКП († 1944 г.)

1918 г. — Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция († 2006 г.)

1919 г. — Иван Нивянин, български поет († 1944 г.)

1927 г. — Алън Кинг, американски актьор († 2004 г.)

1940 г. — Едуард Прескот, американски икономист, Нобелов лауреат през 2004 г.

1941 г. — Димитър Коруджиев, български писател

1941 г. — Шенер Шен, турски киноартист

1949 г. — Жозе Рамош Орта, източнотиморски политик, Нобелов лауреат през 1996 г.

1952 г. — Франческо Грациани, италиански футболист

1953 г. — Леонел Фернандес, президент на Доминиканската република

1953 г. — Юри Ступел, български композитор

1958 г. — Ейдриън Нюи, Дизайнер

1959 г. — Коджи Моримото, японски режисьор

1960 г. — Ники Кънчев, български водещ

1963 г. — Ларс Улрих, барабанист на Металика

1964 г. — Елизабет Костова, американска писателка

1971 г. — Джаред Лето, американски актьор и певец

1974 г. — Ростислав Димитров, български лекоатлет

1975 г. — Марсело Риос, чилийски тенисист

1982 г. — Аксел Лунд Свиндал, норвежки скиор

1986 г. — Кит Харингтън, английски актьор

1990 г. — Аарън Рамзи, уелски футболист