Няма достатъчно суперлативи да опишем личността на Невена Коканова. Всички, които са я познавали, ще кажат единодушно за нейната доброта, непосредственост, чувство за хумор. И ще замълчат може би, защото в нея винаги има нещо недоизказано. Една лека тъга проблясва в бадемовите й очи и магнетизмът й просто приковава, дори след като я изгубихме...

Родена на 12 декември 1938 г. в гр Дупница, тя дебютира като Ема в „Години за любов“ (1957). Следват емблематични роли „Тютюн“ (1962), „Инспекторът и нощта“ (1963), „Крадецът на праскови“ (1964), „Карамбол“ (1966), Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967), Тинка от „Момчето си отива“ (1972). Дълга кариера, през всеки един ден от която тя усещаше любовта на публиката и на колегите си, докато ракът не ни я отне през 2000 г.

Една от най-запомнящите й роли е във филма "Крадецът на праскови" по повестта на Емилиян Станев. В нея се разказва за невъзможната любов между българката Елизавета и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война. За първи път филмът е показан на фестивала "Златната роза" във Варна през 1964 г. Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката. Коканова и Маркович грабват призовете за най-добри актьори, но любовта помежду им не била само роля.

„Тя беше толкова красива и земна, че дъхът ми спря. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът „Крадецът на праскови” се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на война. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие…

Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край…”, спомня си сръбският актьор Раде Маркович, с когото Невена Коканова изживява изпепеляваща тайна любов.

Ако един човек е личност като Невена Коканова, тя няма от какво да се срамува. В нейния живот няма нещо, което да е тайно, страшно, грозно, скандално. Тя е жена, която изглежда, че може да носи греха. Но тя е една жена, която толкова честно е обичала и толкова честно е правила изборите си, че няма за какво да бъде съдена. Няма по-голяма сила от истината, каквато и да е тя. Ако човек обича, както тя е обичала Раде Маркович в един етап от живота си, но не напуска мъжа си, защото обича и него, това не е грях, споделя Георги Тошев, който преди години издаде и книга за Невена Коканова.



използвани са материали на hera.bg, novinar.bg, 24chasa.bg и др.