Възможно е децата на мъже с наднормено тегло да са изложени на по-голям риск от затлъстяване заради генетични промени в семенната течност на бащите им, предполага изследване, цитирано от The Guardian. Учени от Копенхагенския университет в Дания са установили, че вид генетични маркери в спермата на мъже с наднормено тегло имат потенциала да въздействат върху развитието на мозъка и контрола на апетита. Промените липсват при слаби мъже.

Резултатите са първоначални, но ако рискът бъде потвърден в мащабни проучвания, това ще означава, че е препоръчително мъжете да влязат в норма преди създаването на семейство, тъй като това би могло да има значение за здравето на децата им.

Рискът от затлъстяване е тясно свързан с унаследените гени и средата на живот. Комбинацията от тези фактори води до нарастване на индекса на телесната маса (BMI) на децата в пряка зависимост от теглото на родителите, сочат данни от изследвания. Предишни проучвания върху близнаци показват, че до 70 процента от разликите в натрупването на мастна тъкан при хората се определят от тяхната ДНК.

Датският екип е насочил вниманието си към т.нар. епигенетична информация, съдръжаща се в спермата на 10 затлъстели и 13 слаби мъже. (Епигенетиката изучава влиянието на средата върху гените.) Тази информация не е кодирана в ДНК, а в други химикали, които взаимодействат с ДНК - метиловите молекули, например, могат да се прикачат към определени гени и да ги подтиснат.

След сравнение на епигенетични маркери в семенната течност на двете групи мъже изследователите са заключили, че съществува епигеном, който характеризира затлъстяването при хората. Някои от наблюдаваните промени влияят на гени, участващи в поведението и храненето “и биха могли да изиграят роля в предразполагането на следващото поколение към затлъстяване,” изтъкват учените в публикацията си в журнала Cell Metabolism.

Екипът е анализирал и епигенетичната информация в спермата на шестима мъже с паталогично затлъстяване преди и след извършване на стомашен байпас за намаляване на теглото. Изследователите са установили, че седмица след операцията епигентичните маркери на 1509 гена са се променили, нараствайки до 3910 гена година след операцията. Предвид малкия мащаб на изследването откритията не са окончателни. Учените не са сигурни и дали откритите епигенетични маркери могат да бъдат унаследени. По-голямата част от епигенетичната информация в семенната течност се изтрива по време на оплождането. Екипът възнамерява да продължи проучванията си.