1557 г. — В Единбург (Шотландия) е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на презвитарианска църква.
1586 г. — В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.
1621 г. — Галилео Галилей изобретява телескопа.
1775 г. — За първи път е издигнат американския флаг.
1810 г. — Англия завоюва от Франция остров Мавриций.
1818 г. — Илинойс става 21 щат на САЩ
1828 г. — Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).
1866 г. — Петко Славейков основава вестник Македония в Цариград.
1891 г. — Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.
1910 г. — Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж.
1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.
1917 г. — Открит е Квебекският мост — най-дългият за своето време мост в света.
1938 г. — В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.
1951 г. — В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.
1955 г. — ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергетика.
1959 г. — Първият в света атомен ледоразбивач „Ленин“ е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград (СССР).
1960 г. — Министерският съвет създава външнотърговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.
1966 г. — Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известния Гроб на незнания войн.
1967 г. — Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишният Луис Уашкански — пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.
1971 г. — Избухва войната между Индия и Пакистан.
1973 г. — Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.
1984 г. — При тежка производствена катастрофа в индийския град Бхопал загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от натравяне, евакуирани са над 200 хиляди души.
1986 г. — Американският президент Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ превишаващ един трилион долара.
1989 г. — завършва срещата край Малта, белязала края на студената война.
1997 г. — В град Отава, Канада, представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.
1999 г. — НАСА загубва радиовръзка с марсианския полярен самоход Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.
Родени
1368 г. — Шарл VI, крал на Франция († 1422 г.)
1447 г. — Баязид II, султан на Османската империя († 1512 г.)
1596 г. — Николо Амати, италиански майстор на цигулки († 1684 г.)
1684 г. — Лудвиг Холберг, норвежки писател († 1754 г.)
1800 г. — Франце Прешерн, словенски поет († 1849 г.)
1823 г. — Станислав Доспевски, български художник († 1878 г.)
1830 г. — Фредерик Лейтън, английски художник († 1896 г.)
1857 г. — Джоузеф Конрад, английски писател († 1924 г.)
1869 г. — Слободан Йованович, сръбски политик († 1958 г.)
1883 г. — Антон Веберн, австрийски композитор († 1945 г.)
1886 г. — Мане Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 1978 г.)
1889 г. — Стоян Загорчинов, български писател († 1969 г.)
1895 г. — Ана Фройд, австрийски психоаналитик († 1982 г.)
1897 г. — Иван Георгиев, български агроном († 1959 г.)
1899 г. — Хаято Икеда, министър-председател на Япония († 1965 г.)
1900 г. — Ричард Кун, австрийски биохимик, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1967 г.)
1902 г. — Кирил Мирчев, български езиковед († 1975 г.)
1909 г. — Владимир Аврамов, български цигулар († 2007 г.)
1911 г. — Нино Рота, италиански композитор († 1979 г.)
1922 г. — Свен Нюквист, шведски кинооператор († 2006 г.)
1925 г. — Ким Те Чжун, президент на Южна Корея, Нобелов лауреат († 2009 г.)
1926 г. — Кирил Янев, български актьор
1930 г. — Жан-Люк Годар, френски режисьор
1933 г. — Иван Сакарев, български политик
1934 г. — Абимаел Гусман, перуански комунист
1945 г. — Божидар Димитров, български историк
1948 г. — Ози Озбърн, английски певец
1949 г. — Милка Стоянова, българска поетеса
1955 г. — Алберто Тарантини, аржентински футболист
1960 г. — Дарил Хана, американска актриса
1960 г. — Джулиан Мур, американска актриса
1965 г. — Катарина Вит, германска фигуристка
1971 г. — Мартин Стоев, български волейболист
1972 г. — Малин Орачев, български футболист
1974 г. — Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне
1977 г. — Адам Малиш, полски състезател по ски скокове
1981 г. — Давид Вия, испански футболист
1984 г. — Авраам Пападопулос, гръцки футболист
1985 г. — Ласло Чех, унгарски плувец







Новини - теми













Части от три квартала във Варна без вода днес
Владо Николов във Варна за среща с мисия
Баща подпали умишлено къщата на дъщеря си във Варненско
Лазаровден е! Първият от трите големи празника
Над 800 бензиностанции във Франция останаха без гориво, дизелът надхвърли 2,20 евро
Премахнаха опасно наклонено дърво на Станчовата алея във Варна
Варна: Дават 2.5 млн. евро за поддръжка на системата за плащанията в синя и зелена зона
Ясни са номинациите за награда „Варна“ в областта на културата
Агенция „Галъп“: 5 партии влизат в НС
Професорка връща пишещите машини в класната стая като отговор на ИИ
Разузнаването на САЩ: Иран запазва значителен военен потенциал въпреки ударите
Прогноза за времето - 4 април
Нова авиолиния между Дюселдорф и Варна и повече полети от Берлин през лято 2026
Във Варна откриха Дневен център „Живот под дъгата“ за деца с аутизъм
ВМС обезвредиха и транспортираха дрон и части от дрон, открити във водите на Черно море
Испания въведе дигитална лична карта – идентификация вече и през телефон
4 април в историята
Най-новата песен на Лили Иванова вече е достъпна онлайн (видео)
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Нов вариант на COVID-19, наречен „Цикада“, заразява по-често деца





RSS Новини