Събития:

1335 г. — Провежда се първата среща на Вишеградската тройка — между кралете на Полша, Унгария и Чехия, на която се формира Антихабсбургски съюз.

1394 г. — Сеул става столица на Корейската държава.

1580 г. — Във Франция хугенотите сключват мирен договор с католиците, с който протестантството е признато за вероизповедание в тази държава.

1778 г. — Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови.

1789 г. — В САЩ започва честването на един от най-популярните днес празници — Ден на благодарността, който е обявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн.

1832 г. — В Русия е създадена Академията на Генералния щаб.

1832 г. — В Ню Йорк е пуснат в движение първият в САЩ конски трамвай.

1878 г. — В София е открито първото военно училище.

1906 г. — Със завръщането на Теодор Рузвелт от страните от Централна Америка приключва първото посещение на американски президент зад граница.

1913 г. — Българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София.

1914 г. — Първата световна война: По време на товарене с боеприпаси избухва британски военен кораб, при което загиват 788 души.

1916 г. — Първата световна война: Гърция обявява война на Германия.

1924 г. — Великият народен хурал провъзгласява Монголия за народна република — втората в света социалистическа държава след СССР.

1925 г. — Осъществен е първият полет на съветски бомбардировач ТБ-1 от А. И. Томашевски, който трае 7 минути.

1941 г. — Ливан става независима от Франция държава.

1942 г. — Втора световна война: Йосип Броз Тито и югославски партизани провеждат първата среща от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия.

1943 г. — Втора световна война: Приключва Каирската конференция с участието на президента на САЩ Франклин Рузвелт, премиера на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския генералисимус Чан Кайшъ.

1949 г. — Приета е конституцията на Индия.

1956 г. — Състои се премиерата на първия български цветен филм - Точка първа.

1959 г. — Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба.

1965 г. — Франция изстрелва първия си изкуствен спътник на Земята - Астерикс.

1966 г. — Франция пуска в действие първата в света водноелектрическа централа, която използва енергията на приливите и отливите.

1967 г. — По време на най-голямото наводнение в историята на Лисабон загиват 450 души.

1976 г. — Бил Гейтс и Пол Алън регистрират като запазена търговската марка Майкрософт.

2004 г. — Извършен е последният полет на Конкорд в историята на полетите със самолети.

2008 г. — В Мумбай, Индия, започва поредица координирани от пакистански терористи взривове, които убиват 164 души и раняват повече от 300.

Родени:

1827 г. — Елън Г. Уайт, американска писателка († 1915 г.)

1837 г. — Джон Александър Рейна Нюлендс, английски химик († 1898 г.)

1842 г. — Андон Жостов, български общественик († 1903 г.)

1847 г. — Мария Фьодоровна, императрица на Русия († 1928 г.)

1857 г. — Михаил Савов, български офицер († 1928 г.)

1857 г. — Фердинанд дьо Сосюр, швейцарски езиковед († 1913 г.)

1866 г. — Димитър Венедиков, български революционер († 1939 г.)

1875 г. — Камен Луков, български композитор († 1949 г.)

1878 г. — Златина Недева, българска актриса († 1941 г.)

1885 г. — Хайнрих Брюнинг, немски политик († 1970 г.)

1889 г. — Валтер фон Болтенщерн, германски офицер († 1952 г.)

1894 г. — Иван Папанин, руски изследовател († 1986 г.)

1894 г. — Норберт Винер, американски математик († 1964 г.)

1897 г. — Мануел Одрия, президент на Перу († 1974 г.)

1898 г. — Ектор Скароне, уругвайски футболист († 1967 г.)

1898 г. — Карл Циглер, немски химик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1973 г.)

1900 г. — Александър Вазов, български сценарист († 1972 г.)

1901 г. — Димитър Пантелеев, български поет († 1993 г.)

1909 г. — Йожен Йонеско, френски драматург († 1994 г.)

1911 г. — Нина Кираджиева, българска балерина († 2005 г.)

1911 г. — Самуел Решевски, американски шахматист († 1992 г.)

1914 г. — Васил Демиревски, деец на БКП († 1944 г.)

1919 г. — Фредерик Пол, американски писател († 2013 г.)

1922 г. — Чарлс М. Шулц, американски карикатурист († 2000 г.)

1924 г. — Дочо Пенков Маринов, български партизанин († 1944 г.)

1927 г. — Хърбърт Фройденбергер, американски психолог († 1999 г.)

1929 г. — Борис Янакиев, български оператор († 1995 г.)

1931 г. — Адолфо Перес Ескивел, аржентински активист, Нобелов лауреат

1933 г. — Росица Данаилова, българска актриса

1937 г. — Борис Егоров, съветски космонавт († 1994 г.)

1939 г. — Тина Търнър, американска певица

1943 г. — Христо Христов (Бараката), български футболист († 2006 г.)

1948 г. — Евгения Баракова, българска актриса

1949 г. — Мари Алкатири, тиморски политик

1955 г. — Трейси Хикман, американски писател

1965 г. — Дез Уокър, английски футболист

1972 г. — Джеймс Дашнър, американски писател

1975 г. — Владислав Радимов, руски футболист

1977 г. — Иван Басо, италиански колоездач

1984 г. — Антонио Пуерта, испански футболист († 2007 г.)

1986 г. — Иван Чепаринов, български шахматист

1988 г. — Тамсин Еджъртън, английска актриса

1990 г. — Дани Уелбек, английски футболист