Събития

1497 г. — Вашко да Гама достига нос Добра надежда.

1906 г. — На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.

1916 г. — Американският писател Джек Лондон се самоубива.

1918 г. — Първата световна война: Френската армия навлиза в Страсбург.

1927 г. — Персия заявява контрол върху остров Бахрейн.

1940 г. — Втората световна война: Гръцката армия навлиза на територията на Албания.

1943 г. — Ливан обявява национална независимост от Франция.

1943 г. — Втората световна война: В Кайро започва среща между тримата световни лидери — президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ. Срещата е известна като Каирска конференция и на нея е обсъдена стратегията за войната с Япония.

1943 г. — Втората световна война: Приключва Додеканезката операция.

1943 г. — България във Втората световна война: по наказателно дело №1541/1943 г. на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков

1946 г. — Съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.

1963 г. — Американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън става 36-ия президент на САЩ след смъртоносното покушение.

1967 г. — ООН приема резолюция, която задъжава Израел да изтегли войските си от арабските територии.

1974 г. — Организацията за освобождение на Палестина получава статус на наблюдател в ООН.

1975 г. — В Испания е възстановена монархията и Хуан Карлос I става крал.

1977 г. — Започват редовни полети с Конкорд от Париж и Лондон до Ню Йорк.

1988 г. — В Палмдейл (Калифорния) е демонстриран свръхсекретния бомбардировач B-2 Spirit.

1990 г. — Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания.

1993 г. — Армения въвежда нова национална валута — драм.

2004 г. — В Киев се провежда демонстрация на над 100 хиляди привърженици на кандидата за президент Виктор Юшченко.

2005 г. — Ангела Меркел става първата жена — канцлер на Германия.

Родени

1602 г. — Елизабет Бурбонска, френска принцеса, кралица на Испания и Португалия като съпруга на Филип IV († 1644)

1616 г. — Джон Уолис, английски математик († 1703 г.)

1710 г. — Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор († 1784 г.)

1727 г. — Ерколе III д’Есте, последният херцог на Модена и Реджо († 1803 г.)

1819 г. — Джордж Елиът британска писателка † 1880 г.)

1833 г. — Добри Войников, български писател († 1878 г.)

1852 г. — Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат († 1924 г.)

1869 г. — Андре Жид, френски писател, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1951 г.)

1873 г. — Матео Бартоли, италиански езиковед († 1946 г.)

1877 г. — Ендре Ади, унгарски поет († 1919 г.)

1881 г. — Енвер паша, турски военачалник († 1922 г.)

1883 г. — Сирак Скитник, български поет († 1943 г.)

1890 г. — Шарл дьо Гол, френски генерал († 1970 г.)

1891 г. — Едуард Бернайс, американски социолог († 1995 г.)

1901 г. — Хоакин Родриго, испански композитор († 1999 г.)

1904 г. — Луи Неел, френски физик, Нобелов лауреат († 2000 г.)

1910 г. — Мери Джексън, американска актриса († 2005 г.)

1913 г. — Асен Босев, български писател († 1997 г.)

1913 г. — Бенджамин Бритън, английски композитор († 1976 г.)

1916 г. — Васил Йончев, български художник († 1985 г.)

1917 г. — Андрю Хъксли, английски учен, Нобелов лауреат († 2012 г.)

1923 г. — Артър Хилър, канадски режисьор

1923 г. — Иван Велчев, български политик

1924 г. — Джералдин Пейдж, американска актриса († 1987 г.)

1930 г. — Константин Колев, български писател († 1982 г.)

1932 г. — Робърт Вон, американски актьор

1933 г. — Надя Кехлибарева, българска поетеса († 1988 г.)

1940 г. — Тери Гилиъм, американски актьор

1942 г. — Руслан Хасбулатов, руски политик

1945 г. — Брунко Илиев, български волейболист

1956 г. — Ричард Кайнд, американски актьор

1958 г. — Джейми Ли Къртис, американска актриса

1958 г. — Росица Вълканова, българска актриса

1962 г. — Виктор Пелевин, руски писател

1967 г. — Борис Бекер, немски тенисист

1967 г. — Силви Басева, българска художничка

1968 г. — Бену Йълдъръмлар, турска актриса

1968 г. — Размус Лердорф, автор на програмния език PHP

1969 г. — Марджане Сатрапи, иранска художничка

1971 г. — Витомир Вутов, български футболист

1976 г. — Виле Вало, финландски певец

1978 г. — Велимир Иванович, сръбски футболист

1980 г. — Ярослав Рибаков, руски лекоатлет

1982 г. — Якубу Айегбени, нигерийски футболист

1984 г. — Скарлет Йохансон, американска актриса