Всеки българин ще извади от джоба си 4857 лева през следващата 2016-та година и ще ги даде на държавата.

Тази сума се получава като се съберат всички държавни стоки и услуги, за които гражданите плащат. Издател на "касовата бележка" е Министерски съвет, времето е 2016-та година, а сметката е на база на предложения от правителството проект на бюджет за следващата година.

Това показва анализ на Института за пазарна икономика, представен на пресконференция в София.

За поддръжка на администрацията у нас българинът ще плати 257 лева. 466 лева е вноската за отбрана и сигурност, а 435 лева се дават за образование. За сметка на това обаче вноската за наука е едва 29 лева.

За родното здравеопазване през идната година всеки ще даде 549 лева. Три пъти повече е сумата за пенсии, социални помощи и обезщетения - 1 660 лева. Благоустройството и околната среда пък ни струват по 341 лева, а транспортът и селското стопанство - 785 лева. Само 81 лева е сметката за култура и спорт.

За лихвите по стари дългове на страната ни обаче всеки ще "се бръкне" със 112 лева

Стандартната вноска на България за членството й в Европейския съюз ще излезе 141 лева на човек за следващата година, показва още анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Негови представители коментираха на пресконференцията предложения от кабинета бюджет, но и предложиха свой алтернативен. „Правителството вече е пристрастено към бюджетните разходи, дефицитите и трупането на нови дългове", оцениха от института.

Като доказателство на думите си те посочиха, че само преди три години нашата страна е била сред шампионите в ЕС по отношение на нисък бюджетен дефицит със заето трето място. Към 2014-та година обаче България вече е сред лошите примери и заема четвърто място по лош бюджетен дефицит в Европа.

Общият бюджетен дефицит за периода 2013-2015 година се очертава да е около 7,4 млрд. лева. От 2009-та до 2012-та година обаче тази сума е била 5,3 млрд. лева.

"Въпреки ръста на икономиката и новите работни места, България потъна в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси. Дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост", отчетоха още от Института за пазарна икономика. Именно заради това цел номер 1 на техния алтернативен бюджет на страната ни за следващата 2016-та година е да зададе такава фискална рамка, която да елиминира бюджетния дефицит.

"Ние предлагаме бюджет с 0 лева бюджетен дефицит", обяви икономистът Петър Ганев.

Задача номер 2 на алтернативния бюджет е постигането на сериозна реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред", която ще се изразява в промени в структурата и работата на съдебната система. От института искат още и намаляване на популизма спрямо данъкоплатците с оптимизирани харчове и стъпки за намаляване на данъците.

В своя бюджет от ИПИ са заложили данъчни промени, като настояват премахване на данък „дивидент" от 5%, премахване на данък „лихва" от 8 %, въвеждане на облекчения за земеделци, даване на ваучери за храна и още преференциален ДДС за туризма. Запазване на стария акцизен календар за цигарите до 2018-та година и съответно „стоп" на приетото от парламента вече поскъпване на цигарите е друг акцент от алтернативния бюджет.

По отношение на разходите на държавата икономистите искат свиване на текущите разходи в публичния сектор с 10 на сто от планираните и ограничаване на субсидиите от бюджета. Идея на ИПИ е и преосмисляне на т.нар "забранителен списък" на държавните предприятия и даването на възможност за приватизация на закъсали държавни компании.

Устойчиви публични финанси и отрезвяване от хроничните дефицити и постигане на балансиран бюджет", е един от записаните ефекти от алтернативен бюджет. Друг успех от този бюджет ще е и ефективна полиция и работеща съдебна система, както и повече работни места и инвестиции в нашата страна.