Събития

284 г. — Диоклециан е обявен за римски император от войниците си.

1558 г. — След смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I.

1800 г. — Провежда се първото заседание на Конгреса на САЩ във Вашингтон.

1831 г. — Еквадор и Венецуела се отделят като самостоятелни държави от Велика Колумбия.

1855 г. — Шотландският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън открива голям водопад на река Замбези и го назовава "Виктория".

1903 г. — Дахомей (дн. Бенин) става протекторат на Франция.

1912 г. — Балканската война: Начало на Чаталджанската операция.

1919 г. — Гражданска война в Русия: Червената армия превзема град Курск.

1939 г. — Девет студенти от Университета на Прага, в т. ч. лидера на протеста Ян Оплетал, са убити от нацистките окупатори; събитието става повод за обявяването на деня за Международен ден на студентите и първото му честване през 1941 г. в Лондон.

1948 г. — Крайцерът Аврора е изведен от експлоатация. Същата година е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей.

1950 г. — Тензин Гятсо - 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет.

1953 г. — След смъртта на Сталин и поставянето на балсамираното му тяло в Мавзолея на Ленин в Москва, сградата е открита като Мавзолей на Ленин и Сталин.

1954 г. — Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.

1958 г. — В Судан е извършен държавен преврат от военните и цялата власт преминава в ръцете на генерал Ибрахим Абуд.

1962 г. — В списание Нов свят е публикувана първата повест на Александър Солженицин.

1969 г. — В Хелзинки започват преговори между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическите оръжия.

1970 г. — Луна (програма): СССР приземява на Луната "Луноход 1" - първият апарат с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго космическо тяло.

1973 г. — По повод на Международния ден на студентите настъпва кулминация на масовите протестни действия срещу диктатурата в Политехниката на Атина (Гърция).

1989 г. — Започва Нежната революция в Чехословакия — като легален протест на студенти в Прага, която е потушена от милицията; загива един студент, което дава началото на протести за сваляне на комунистическото правителство (те успяват на 29 декември).

1991 г. — Събранието на Република Македония гласува първата конституция на суверена и независима Република Македония.

2003 г. — Започва мандатът на холивудския актьор Арнолд Шварценегер като губернатор на Калифорния.

Родени

9 г. — Веспасиан, римски император († 79 г.)

1755 г. — Луи XVIII, крал на Франция († 1824 г.)

1765 г. — Жак Макдоналд, френски маршал († 1840 г.)

1788 г. — Михаил Шчепкин, руски артист († 1863 г.)

1827 г. — Петко Славейков, български поет, писател и фолклорист († 1895 г.)

1862 г. — Георги Бошнаков, български военен деец († ? г.)

1865 г. — Луи Айер, български педагог († 1916 г.)

1866 г. — Стефан Тасев, български военен деец († ? г.)

1878 г. — Лиза Майтнер, австрийска физичка († 1968 г.)

1887 г. — Бърнард Монтгомъри, британски командир († 1976 г.)

1887 г. — Георги Попов, български военен деец († 1953 г.)

1895 г. — Кирил Преславски, български княз и регент († 1945 г.)

1902 г. — Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1995 г.)

1905 г. — Астрид Шведска, белгийска кралица († 1935 г.)

1922 г. — Стенли Коен, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1986 г.

1925 г. — Рок Хъдзън, американски актьор († 1985 г.)

1928 г. — Тодор Ташев, български писател

1933 г. — Панчо Панчев, български актьор

1938 г. — Добри Добрев, български актьор

1940 г. — Йордан Мутафчиев, български политик и дипломат

1942 г. — Мартин Скорсезе, американски режисьор и сценарист

1944 г. — Дани де Вито, американски актьор

1944 г. — Рем Колхас, нидерландски архитект

1947 г. — Александър Димитров, български политик

1945 г. — Ролан Жофе, британски филмов режисьор

1952 г. — Роман Огаза, полски футболист († 2006 г.)

1964 г. — Марина Кар, ирландска писателка

1966 г. — Ричард Фортъс, американски китарист

1966 г. — Софи Марсо, френска актриса

1970 г. — Пламен Петков, български журналист и сценарист

1971 г. — Майкъл Адамс, британски шахматист

1974 г. — Шарик Леон, колумбийска актриса и модел

1976 г. — Кирил Бояджиев, български актьор

1983 г. — Кристофър Паолини, американски писател

1986 г. — Нани, португалски футболист