Анализ на ДНК от отдавна изчезнали щамове на чумната бактерия показва, че първите жертви на тази болест вероятно са били древните египтяни, както и други народи, живели около 4000-5000 г. преди Христа.

В статия, публикувана в сп. „Cell", се посочва, че първите генетични линии на Yersinia pestis са се появили значително по-рано и са били много по-разпространени, отколкото се смяташе досега.

Човечеството се сблъсквало с няколко мащабни епидемии със сходни симптоми, които се описват като „чума". Първата от тях, известна като чумата на Юстиниан, се е разразила във Византия и по Средиземноморието в средата на 6 в. и е отнела живота на повече от 100 милиона души. Друг подобен взрив на „черната смърт" е унищожил около една трета от населението на Европа в средата на 14 век.

През 2011 г. учени успяха да възстановят генома на средновековната чумна бактерия Yersinia pestis, а малко по-късно беше потвърдено, че Юстиниановата чума е причинена от същата бактерия, но принадлежаща към друга, отдавна изчезнала генетична линия.

Изследователят Еске Вилерслев от университета в Копенхаген посочва, че историята на чумните епидемии започва още по времето на първите египетски династии и дори в предцивилизационния период на човечеството.

Вилерслев и колегите му са стигнало до този извод, след като са изследвали фрагменти от ДНК, извлечени от зъбите и костите на хора от бронзовата ера, живели в Европа и по Средиземноморието. Благодарение на костните останки на починалите от чума учените са успели да реконструират генома на техния „убиец".

За свое учудване, в седем зъба изследователите са открили не само фрагменти от човешка ДНК, но и следи от Yersinia pestis. Най-древните останки, в които е намерен такъв генетичен материал, са от 5783 г. пр. Хр.

Изучавайки намерените в различни останки чумни бактерии, учените са установили, че шестте най-древни щама не приличат на средновековния бацил на „черната смърт" и на византийския му родственик. В древните щамове липсват два гена, играещи ключова роля за разпространението на чумата. Отсъствието на единия от тях показва, че за разлика от средновековната бактерия, преносителите не са били бълхи.

Малка мутация по-късно е превърнала относително безобидния микроб в чумата от Средновековието.

Другият липсващ ген е отговарял за разпространението на Yersinia pestis от един тип тъкан към друг. Отсъствието му означава, че в древния Египет чумата се е разпространявала предимно по въздушно-капков път и не е образувала характерните за по-късните щамове подутини по краката и ръцете, наричани бубони.

Учените предполагат, че преносители на тези най-древни щамове са били самите хора.

Учените смятат, че споменатата в Библията тайнствена болест, поразила филистимяните през 1320 г. пр. Хр., вероятно е чума.