На 14 октомври църквата почита Света Параскева или наричана още Света Петка Търновска. В гръцкия език името Параскева, означава петък. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.

Родена в Епиват /земите на днешна Тракия/ между Силиврий и Цариград, с родители от български произход.

Иконата на Света Петка изобразява, млада хубава жена в монахински или царски одежди, с кръст в лявата ръка, а дясната поставена на гърдите. Обикновено иконата е в цял ръст, понякога до нея се изобразяват и св. Неделя или св. Анастасия Търновска

Света Петка, освен в България е почитана в много Балкански страни. След дълги монашески подвизи в светите земи на Цариград и Палестина, земния й път завършва в родния й град Епиват.

Тленните й мощи извършват много чудеса, в посмъртните й скитания. През 1238 година, мощите й биват донесени във Велико Търново по нареждане на Цар Иван Асен. През 1393 когато столицата пада под османско робство, мощите биват занесени във Видин, но 6 години по-късно, когато и той пада по османска власт те заминават за Белград, Сърбия. Когато турският султан Сюлейман Великолепни достига и тези земи, тленните останки на светицата биват пренесени в 1521 г в Цариград.

През 1641, мощите отпътуват за Яш, Румъния в църквата "Св. Три светители". По-късно избухва пожар, и останалите невредими кости биват пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес. Едно от най - известните жития за нея написва Св. Патриарх Евтимий Търновски.

Ето защо света Петка се тачи от толкова много народности, възприема се като лечителка на безплодните помага да забременеят, на незрящите – да прогледнат.

Родена в семейство на заможни родители, още от малка Света Параскева раздавала одеждите си на бедните. След смъртта на родителите й, тя раздала имуществото им на нуждаещите се и се заселила в Ираклийско предградие при усамотения храм "Покров Богородичен". След пет години, отишла да се преклони пред гроба Господен в Палестина, посетила и други свети места и се заселила в Йорданската . Малко преди смъртта си, достигнала старост, се завърнала в родния си град Епиват. Две години след това предала на Бога душата си

Молитва към Света Петка

Обикнала пустинния и безмълвен живот и тръгнала усърдно след Хрис­та, твоя Жених, и на младини взела Неговото благо иго, въоръжила се мъжки с кръстния знак против духовните врагове, ти, достославна Параскево, с постнически подвизи, с пост и молитви, и потоци сълзи си угасила въглените на страстите и сега, като стоиш пред Христа в небесния чертог с мъдрите девици, моли се за нас, които почитаме твоята скъпа памет.