Главната инспекция по труда констатира трайна тенденция за намаляване на нарушенията, свързани със заплащането на труда и с работата без договор. В информация, предоставена на БТА, от Инспекцията анализират, че намалението е обяснимо, тъй като основно сигналите в Главната инспекция по труда са свързани с този вид нарушения.

През първите девет месеца на 2015 година в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" са постъпили 7161 искания и сигнали за нарушения на трудовото законодателство. В основната си част те продължават да са свързани със заплащането на труда (2460 бр.) и по възникването и прекратяването на трудовите правоотношения (2126 бр.).

В сравнение със същия период на 2014 г. постъпилите искания и сигнали са намалели с 25 на сто, сочи статистиката на ГИТ. От Инспекцията коментират, че тенденцията към намаляване на сигналите е в резултат и на намесата на контролните органи.

От началото на икономическата криза до 2011 година подадените сигнали и искания в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" бележеха постоянен ръст и стигнаха до 20 351 броя, припомнят от ГИТ. Спрямо 2008 година увеличението им е повече от два пъти. От 2012 г. насам вече се забелязва тенденция към намаляване и през 2014 година сигналите са 12 325 броя.

В отговор на въпрос дали българските работници вече са по-информирани за трудовите си права, от ГИТ посочват, че няма как да преценят това, но е факт, че в първите години на икономическата криза, когато проблемите, свързани с трудовите правоотношения се задълбочиха, сигналите в Инспекция по труда са бележели ръст. От ГИТ припомнят, че хората имат възможност да търсят правата си и по съдебен ред, което не е свързано с трудовото право и Инспекцията няма наблюдения върху този процес.

Политиката на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обаче винаги е била насочена към информиране на заинтересованите, в т.ч. и работниците и служителите, за изискванията на трудовото законодателство, на законодателството, регламентиращо здравословните и безопасни условия на труд, и на други нормативни актове, контролът на които е възложен на Агенцията със закон, допълват от ГИТ.

Информацията достига до работещите чрез пряк контакт с инспекторите по труда по време на проверките, чрез отговори на запитвания, чрез богата информация, достъпна на интернет страницата на Агенцията, чрез интервюта и публикации в медиите и чрез информационни кампании по теми, касаещи условията на труд и правата на работещите, посочват от ГИТ.

В последните години бяха разработени и са достъпни практически материали с добри практики и системи по управление на условията на труд в предприятията, разработени по приключилия Проект BG051PO001 - 2.3.01 "Превенция за безопасност и здраве при работа", информират от ГИТ.

Контролната дейност на ГИТ периодично се анализира и се насочва към най-проблемните сектори и области, коментират от Инспекцията. След като се установи, че в резултат на кризата, работодателите започват да въвеждат сиви практики - забавят възнаграждения, изобщо не изплащат или не изплащат с увеличение извънредния труд, работата в празнични дни и т.н., наемат хора без договори, с договори на непълен работен ден при полагане на труд на пълен и т.н., Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" засили контрола за нарушения, свързани с трудовите правоотношения, допълват от ГИТ.

Работодателите полагат усилия за подобряване на условията на труд, тенденцията обаче не обхваща малкия и среден бизнес

Наблюденията от контролната дейност на ГИТ показват, че работодателите полагат усилия за подобряване на условията на труд не само чрез закупуване на модерно и по-безопасно оборудване, а и чрез въвеждане на нови, по-безопасни технологии, изграждане на колективни средства за защита и непрекъснато инвестиране в социално-битовите условия на работещите.

Тенденцията обаче все още не е обхванала малкия и среден бизнес, върху когото кризата се отрази на способността за инвестиране в подобряване на условията на труд, коментират от ГИТ.

Европейските проекти подобряват условията на труд

До голяма степен подобряването на условията на труд беше подпомогнато и ускорено от европейските проекти, свързани с условията на труд, чрез които българските предприемачи получиха възможност пряко да финансират закупуване на колективни и лични предпазни средства и да инвестират в съвременно, по-безопасно оборудване, посочват от ГИТ.

Друг непрекъснат източник на финансиране за подобряване на условията на труд в предприятията е Фонд "Условия на труд" към Министерството на труда и социалната политика, който ежегодно отделя средства, насочени към съфинансиране на проекти за подобряване на условията на труд в отделни предприятия с конкретна практическа приложимост, свързани със: реконструкция и модернизация на съществуващи обекти; внедряване на нови и модернизиране на съществуващи технологии и/или съоръжения; подобряване на санитарно-хигиенните условия; обезопасяване на машини и съоръжения и други, припомнят от Инспекцията.

Намалява броят на работещите при условия на труд, неотговарящи на хигиенните норми и изисквания

Индиректен индикатор за подобряване на работната среда е намаляването на броя на работещите при условия на труд, неотговарящи на хигиенните норми и изисквания, коментират от ГИТ.

През 2014 г. контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че за 114 879 работещи (или 9,6 на сто от наетия персонал в проверените предприятия) работодателите не са привели условията на труд съобразно нормативните изисквания.

От ГИТ информират, че през последните години се наблюдава бавно, но устойчиво намаляване на процента на работещите при неотговарящи хигиенни норми, като през 2010 г. той е бил 12,2 на сто, а през следващите години съответно: 11,9 на сто; 11,6 на сто и 9,7 на сто (през 2013 г.).