Левенов нос (Levenov Poin), така вече се нарича скалист, покрит с лед морски нос на остров Брабант, архипелаг Палмър, в Антарктика. Обозначението му е: 64°02'13.0" южна ширина и 62°15'57.0" западна дължина. Той носи името на покойния вече к.д.п. Никола Левенов от Варна. Включването му в международния справочник за антрактическите наименования Antarctic Gazetteer е с дата 19 май 2015 г. Това съобщи за в. „Черно море” неговият син, к.д.п. Костадин Левенов, познат на нашите читатели от страницата „На капитанския мостик” на в. ”Черно море”.

Никола Левенов е роден на 24 май 1941 г. в Разлог. Родът му е бунтовен, преселил се от Гръцка Македония ( той е първият от поколения насам в рода по мъжка линия, който е починал от естествена смърт ). Завършва ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров” с отличен успех и за да избегне пагона, се насочва към ДСО „Океански риболов”, където има остра нужда от кадри. Така на 25 години започва кариерата си като четвърти помощник-капитан. През 1974 - 1975 г. командваният от него океански траулер „Буревестник” преминава заедно с още 3 наши риболовни кораба 50-градусовия паралел на юг към Антарктика. Едновременно с риболова, който извършва в антарктически води край остров Каргелен, той провежда и първите у нас изследвания на този изключително труден и непознат дотогава за корабите ни район. През 1982 г. напуска „Океански риболов” и работи като пилот във варненското пристанище до 1990 г. После плава на корабите на БМФ, където се пенсионира през 2000 г. , но отново заминава по море, този път като капитан на транспортно-хладилен кораб. Окончателно слиза на брега през 2003 г. Почива на 19 февруари 2007 г. във Варна.

Синът му Костадин Левенов също е капитан, а дъщеря му Мария Левенова стига до главен механик на германски контейнеровоз и в момента е преподавателка в морския факултет на ТУ - Варна. Внукът, който носи неговото име - Никола Левенов, продължава професията на своя дядо.

Наистина, достатъчно много са причините моряшките фамилии да пребъдат, въпреки целия песимизъм за бранша днес. Веднъж вече го казах, като обясних за нишката на приемствеността, която тръгва с усещането от бащините разкази за спомени от онова старо време, когато широко битувал моряшкият израз “Старите бараби плават по корабите” (бел. ред. - виж ”Достатъчно са причините моряшките фамилии да пребъдат” от 27 октомври 2012 г.). Сега именуването на нос на остров в Антарктика на българския морски капитан Никола Левенов го потвърждава - духът на големите ни моряци не остава завинаги погребан в полето на Нептун, рано или късно възкръсва със заразяваща сила. С тези думи к.д.п. Костадин Левенов започва своя нов и малко по-различен, като разказ на капитанския мостик.

Как се стигна до Левенов нос

в Антарктика ли? В комисията по антарктическите наименования към МнВР, слушайки за плаванията на български кораби в най-южните морета, решават да разследват за морското ни присъствие в района на Антарктида, обяснява кап. Левенов. Оказва се, че може би единствено присъствие имат няколко кораба на океански риболов. И така 40 години по-късно възкръсва подвигът на първото морско изследване в антарктическия район от „Буревестник” с кап. Никола Левенов.

Сега от дистанцията на времето и поради факта, че баща ми вече е покойник, мога да кажа - той беше (и все още е!) голямо име сред морската ни общественост. Следата, оставена от него, не е само на достоен човек, но и на един от най-големите професионалисти, и луда глава за времето си. Сигурно и трите качества трябва да вървят заедно, за да ти стиска да си сложиш главата в торбата и да издържиш на множеството несгоди, особено около остров Каргелен в Антарктика, да опознаеш и опишеш бреговете му и накрая успешно да се завърнеш с „Буревестник”.

Помня го много добре - на ръст беше дребен, носеше обувки номер 38. Но както ми сподели един обикновен моряк: “Той беше малък човек, но голяма работа!”

На 28 години става капитан на кораб (доколкото знам, един от най-младите в морската ни история). Нещо нечувано дотогава - по това време капитан се е ставало чак като ти побелеят косите (знаете как беше при социалистическия строй). И за да го провалят, започват да го изпращат на места, където уловът е много труден. Обаче „онова пишлеме, голобрадото капитанче” не само, че не се проваля, ами слага в джоба си останалите. И на 30 години получава прякора Левена. Може да изглежда странно, но даването на прякор е голяма привилегия в неписания закон на моряка; това означава признание за равен със старите морски вълци. С него той беше известен до, че и след смъртта си. За ненадминатите му и до днес резултати в улова негови колеги са казвали: ”Една риба да хвана повече от Левена, жива я изяждам!”. Мъжки момчета са били в риболова! Това като моряк го казвам. За съжаление, има толкова много нюанси в този моряшки живот, че дори и да имах дар слово да ги обясня, пак трудно би се разбрало. Трябва да си бил, за да го знаеш. Колумб е казал: „Не стигат думи, които да разкажат, и ръце, които да опишат всички чудеса на океана”.

И все пак ще се опитам да опиша случилото се през 1974 - 1975 г. с ОРТ ”Буревестник”, когато баща ми бил на риболов в Южния Индийски и Атлантически океан. Принудени са да търсят риба в крайните точки на планетата заради въведената 200-милна зона. Районът е изключително труден поради свирепите хидро- и метеорологични условия. Освен това е непознат - наши траулери дотогава не са риболовували там. На кораба разполагат само с дребномащабни адмиралтейски карти и лоцията е непълна. Липсват и т. нар. наброски (записки) на моряци, които са плавали преди това там. Така едновременно с улова той провежда и първите за нас изследвания на района.

След като риболовуват южно от Чили и Огнена земя, се насочват към южната част на Индийския океан и в близост до остров Каргелен решават да сменят плагичния трал с дънен. Още на първото спускане, след като го вдигат, в него се оказват няколко ( седем по разказа на баща ми) странни сандъка. В тях имало ипритови бомби от Първата световна война. Известно е, че ипритът е силно отровен газ, масово използван срещу германската армия в Голямата война. Докладва в управлението на „Океански риболов”. Предполагайки, че островът - френска юрисдикция, е използван за депониране на бойни отровни вещества от тази война, за да се избегне международен скандал, му нареждат да изхвърли всичко зад борда и тихомълком да се отдалечи от района. След това наши траулери никога повече не отиват до остров Каргелен. Въпреки това „Буревестник” достига до най- южните ширини, извършва и там описание на водите, в които е плавал (бел. ред. - сега на името на кораба е наречен глетчерът, разположен над Левенов нос – “Буревестник”).

Това обаче не е най-критичната му година

като моряк, продължава кап. Левенов. На 1 октомври 1977 г. два български и девет съветски траулера ловуват риба североизточно от Фолклендските острови, където Аржентина също е наложила своя 200-милна зона. Група аржентински разрушители решават, че траулерите се намират вътре в зоната, заповядват им да спрат за проверка и да ги придружат до най-близкото им пристанище. Позовавайки се на международното морско право и на факта, че са в международни води, корабите отказват да се подчинят. Аржентинските разрушители започват по тях обстрел със своите 145- милиметрови оръдия. Един от снарядите все още пазим у дома като спомен от тези дни, добавя морякът. Естествено, накрая не могат да не се подчинят на такава военна сила и се предават. Схемата на аржентинците е щяла да сработи безотказно, ако както координатите на всички други кораби, така и на баща ми бяха получени по изчисление. Неговото местоположение е определено по Слънцето и доказва, че корабите им са извън 200-милната зона. Арестувани са не само два български, но и девет съветска кораба - очертава се огромен скандал. Аржентинците бързо установяват, че ако пречупят баща ми и той се откаже от координатите си, ще могат да докажат вината на цялата риболовна флотилия. Обаче сирачето, чиито деди и прадеди са положили костите си в македонските борби, не се пречупва нито пред моралния, нито пред физическия тормоз, на който го подлагат. Атакуват го от всички страни, включително със заплахи за семейството му в България, държат го повече от 40 дни в карцера, от които 28 денонощия непрестанно с белезници зад гърба. Накрая се явява на скалъпен в негова чест процес. Бил в такъв вид, че съдията го изгонва и нарежда първо да го отведат на баня и да придобие приличен вид на подсъдим. По това време цялата преса в Латинска Америка гърми и иска смъртна присъда за капитана на риболовния кораб. Изкъпан и горе-долу в нормален вид, той отново е на подсъдимата скамейка, но се отказва от назначения му адвокат и иска само преводач. Левена сам поема защитата си и доказва по безапелационен начин, че е незаконно обстрелван и арестуван от аржентинските бойни кораби. Накрая на съда не му остава нищо друго, освен да го освободи. Поради факта, че и съветски траулери са намесени в скандала, този случай остава дълбоко покрит и няма смисъл да търсите където и да било за него. Най-достоверни данни има само в семейния ни архив, подчертава морякът.

Не е лесно да си син на Левена

Особено, ако си поел и ти по този път и си станал вече капитан, добавя той. А дали искам да съм Левена? Естествено е, че никога не мога да съм като него. На мен по старата морска традиция, обхващаща синовете на моряците, много хора ми викат Левенчето, тоест сина на Левена. Мисля, че там е моето място. Много се гордея, че съм синът на Левена, и смятам, че щом моряците ми викат Левенчето, значи съм го заслужил. Те не са много сантиментални и могат да те пратят при морските дяволи, дори и да си сина на Левена. Един ден може би синът ми, който сега завършва навигация и комуто предстои тепърва да кръстосва морета и океани, ще носи прякора Левена. През поколение е нормално. Трето поколение капитан, носи и трите имена на дядо си. Мисля, че му се полага, и дано го заслужи, защото има защо, заключава кап. Левенов.