Според партньорите по проекта, държавата няма ясна визия как да подкрепя родителите и семействата, тъй като те често са споменавани само формално в официалните стратегически документи, насочени към подобряване живота на децата в България. Добър пример за това е фактът, че броят на „децата, отглеждани от държавата” не намалява, въпреки скъпия и продължаващ с години процес по деинституционализация. В тази връзка, ако семействата в риск получаваха адекватна подкрепа навреме, много деца не биха били разделяни от семействата им. Вместо това, в сегашните условия санкциите и наказанията към родителите са най-често срещаните инструменти на държавата за работа с родители.
Факт е и че повечето съществуващи политики засягат семействата или оказват въздействие върху тях, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Някои от ключовите области в този смисъл са образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, енергетиката, социално-икономическите и регионалните политики и други, които често предлагат мерки „на парче,” т.е. въвеждат някои несъществени изменения, без да има визия за това към какъв тип подпомагане и подкрепа на семейството се стремят правителствата и какви са средносрочните и дългосрочните цели, които си поставят те.
Сдружение „Дете и пространство” представиха анализ на семейните политики, прилагани в четири европейски държави – Франция, Великобритания, Норвегия и Германия – който преглежда трите основни модела социални държави. Очакването е, че задълбоченото изследване на различните подходи за подкрепа от страна на държавата, ще спомогне за формулирането на препоръки и добри практики, които да бъдат използвани при разработването на единна философия и политика за подкрепа на родителите и семействата в България.
В същото време, изследването на нагласите и очакванията относно действащата система за семейна политика в страната показва, че българските родители и семейства смятат, че държавата е в дълг към осигуряване на по-добро качество на живот на семействата с деца, тъй като съществува очакване за много по-голяма последователност и универсалност. Експертите от Института за изследване на населението и човека към БАН, които проведоха фокус групи с родители с 1-2 деца, многодетни родители, родители на деца с увреждания, самотно отглеждащи децата си родители и родители от ромската общност, представиха данни, според които 91% от участниците в проучването смятат, че политиката за подкрепа на семействата в България е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата.
“Разработването на самостоятелна семейна политика, която да доведе до развиване и прилагане на семейно-ориентиран подход на практика, е абсолютно наложително“, коментира Георги Богданов от Национална мрежа за децата. „За целта планираме да инициираме консултативен процес за изготвяне на Визия за семейна политика в България с участието на всички заинтересовани страни в процеса – родители, семейства, НПО, както и експерти и представители на институциите. Убедени сме, че родителите и гражданските организации, НПО и академичната общност, разполагат с капацитет да допринесат за формулирането на цялостна семейна политика, както и за процесите на вземане на решения на местно, регионално и национално ниво“, допълва Георги Богданов.
Проектът стартира през октомври 2014 г. и продължава до април 2016 г.