Събития

610 г. — Състои се коронацията на византийският император Ираклий.

869 г. — В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.

1502 г. — Христофор Колумб открива Коста Рика.

1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1793 г. — Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.

1823 г. — В Англия започва издаването първото медицинско списание Ланцет.

1858 г. — Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.

1864 г. — Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.

1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание.

1879 г. — Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.

1910 г. — Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.

1912 г. — Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)

1921 г. — В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.

1930 г. — В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.

1930 г. — Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.

1931 г. — Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8 000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.

1944 г. — България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.

1962 г. — Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.

1962 г. — Състои се премиерата на Доктор Но - първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.

1970 г. — Ануар Садат е избран за президент на Египет.

1983 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.

1983 г. — Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.

1985 г. — В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.

2000 г. — Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори .

2007 г. — Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора.

Родени

1609 г. — Паул Флеминг, германски поет († 1640 г.)

1713 г. — Дени Дидро, ­ френски философ и енциклопедист († 1784 г.)

1717 г. — Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка († 1744 г.)

1781 г. — Бернард Болцано, чешки математик († 1848 г.)

1829 г. — Честър Артър, 21-и президент на САЩ († 1886 г.)

1853 г. — Константин Стоилов, министър-председател на България († 1901 г.)

1858 г. — Хайнрих фон Батенберг, германски принц († 1896 г.)

1864 г. — Луи Люмиер, френски изобретател († 1948 г.)

1878 г. — Герасим Михайлов, български комунистически деец († 1925 г.)

1882 г. — Робърт Годард, американски изобретател († 1945 г.)

1887 г. — Рене Касен, френски дипломат, Нобелов лауреат († 1976 г.)

1900 г. — Стефан Мокрев, български писател, дипломат († 1982 г.)

1902 г. — Рей Крок, основател на веригата „Макдоналдс“ († 1984 г.)

1920 г. — Мелитон Кантария, съветски военен († 1993 г.)

1922 г. — Румен Цанев, български биохимик — академик (* 2007 г.)

1922 г. — Хосе Фройлан Гонзалез, аржентински пилот от Формула 1

1926 г. — Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония († 1991 г.)

1930 г. — Райнхард Зелтен, германски икономист, Нобелов лауреат през 1994 г.

1930 г. — Юрий Яковлев, български драматичен актьор († 2002 г.)

1930 г. — Павел Попович, съветски космонавт († 2009 г.)

1936 г. — Вацлав Хавел, първи президент на Чехия († 2011 г.)

1947 г. — Брайън Джонсън, британски музикант

1950 г. — Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.)

1952 г. — Емомали Рахмон, президент на Таджикистан

1952 г. — Клайв Баркър, британски писател

1957 г. — Георги Велинов, български футболист

1958 г. — Брент Джет, американски астронавт

1958 г. — Йордан Цонев, български политик

1960 г. — Даниъл Болдуин, американски актьор

1975 г. — Кейт Уинслет, британска актриса

1976 г. — Рамзан Кадиров, чеченски президент

1978 г. — Джеймс Валънтайн, американски музикант

1983 г. — Ники Хилтън, една от наследниците на семейство Хилтън, актриса и фотомодел

1986 г. — Валери Домовчийски, български футболист

1987 г. — Александра Жекова, българска сноубордистка