33-ият фестивал на българския игрален филм „Златна роза” се провежда под знака на юбилея „100 години българско кино” и всички съпътстващи прояви извън официалната конкурсна програма са посветени на годишнината, научи Moreto.net.

През тази година варненската публика ще има възможността да се наслади освен на 13 пълнометражни, 17 късометражни, редица ретроспективни филми и много други извън основната програма, както и на съпътстваща програма.

Фестивалът за българско игрално кино „Златна Роза”ще се проведе от 2 до 11 октомври 2015, като от първите дни на събитието до 6 октомври ще се представи ретроспективна програма с вход свободен във връзка с честванията на 100 години българско кино. Отново домакин е Фестивален и конгресен център-Варна. Първото събитие, което фестивалът ни предлага е изложбата „Автори и плакати” с куратор проф. Божидар Йонов.

Днес в 12 часа ще бъде първата официална пресконференция за идното издание. Втората изложба „100 годни българско кино” вече бе показвана пред публиката в Стара Загора, по време на Варна фото фест, в Народното събрание, Нов български университет и зала “Средец” на министерство на културата в София. Тя ще представи непознати фотографии от снимачните площадки на любими български филми.

По случай 100 годишния юбилей на седмото изкуство, филмовите дни започват още на 3 октомври от 17 часа с ретроспективна програма и лентата „С деца на море” на режисьора Димитър Петров. Другите класики от родното кино, които ще заблестят на екрана в зала „Европа” са комедията „Топло”, „Таралежите се раждат без бодли”, „Куче в чекмедже”, „Тримата от запаса”, „Адио, Рио” и „Двойникът”. Следващото събитие в навечерието на официалния старт на фестивала е откриването на изложбата "100 годни българско кино", която ще бъде ситуирана във фоайето на ФКЦ. На следващия ден ще бъде представена книгата "Киното е България (1956-1969)".

На церемонията за откриването на фестивала, която ще се проведе на 6 октомври от 19 часа в зала 1 на ФКЦ, ще бъде прожектиран документалният филм на Илия Костов „Васил Гендов - мит и реалност”, посветен на пионера на българското игрално кино - своебразен поклон към юбилея, който честваме през тази година.

През 2015 на фестивала ще работят две отделни журита – за пълнометражни и късометражни филми. В състава им са включени известни имена, като режисьорите Стефан Командарев, Станимир Трифонов, Николай Тодоров, Киран Коларов - представители на различни поколения кинематографисти.

(Голямо жури - Стефан Командарев, Киран Коларов, Антония Ковачева, Янина Кашева, Красимир Андонов; Малко жури – Станимир Трифонов, Боряна Матеева, Николай Тодоров)

За отбелязване е фактът, че в конкурсната програма са включени 7 дебюта, („Жажда”, „Виктория”, „11-и А”, „Събирач на трупове”, „Жената на моя живот”, „Сняг”, „Имало едно време един уестърн”), както и 6 премиерни за българския екран („Докато Ая спеше”, „Жажда”, „11-и А”, „С лице надолу”, „Сняг”, „Семейни реликви”), също така и участието на първите така наречени ниско-бюджетни филми, финансирани от НФЦ. Конкурсната програма за късометражните филми включва 17 заглавия, минали през селекционна комисия, от които само шест са финансирани от НФЦ. Преобладаващата част от тази селекция са филми на млади режисьори и продуценти.

В информационната програма се показват 11 късометражни филма, два пълнометражни филма с независимо финансиране – „Дяконъ Левский” и „Момичето от низката земя” и три международни копродукции, получили финансиране от НФЦ – „Аферим”, „Защо аз?” и „Мама и другите шантавели в семейството”, както и един документален филм.

В програмата ще присъства и дискусия свързана с подпомагането на българското игрално кино – Nu Boyana Film, тя ще се проведе на 8 октомври от 11 часа във фоайето на ФКЦ. На 9 и 10 октомври от 11:30 часа в хотел „Черно море” ще се състои двудневна кръгла маса, озаглавена „100 години българско кино 1915-2015 Г.“ - "Стратегии, перспективи и възможни решения за следващите години". Експерти и професионалисти между които Иван Попйорданов, Севда Шишманова, Мирослав Боршош, Диана Андреева, Галина Тонева, Божидар Манов, Мира Сталева, Анри Кулев и др. ще дискутират върху темите за мястото на българското кино в рамките на общата културна стратегия на България, икономическите показатели на аудиовизуалната индустрия, Филмовите фестивали и тяхната устойчивост, навиците на домакинствата в сферата на културата, дигитализацията на филмовото наследство и др.

Чуждестранните гости на фестивала включват Стефан Доброю, кинокритик и автор на сайта Cineuropa и сп. Le Film Français, Дубравка Лакич, журналист и кинокритик от Сърбия, Йошико Минекава, кинокритик, специалист по българско кино от Япония, Филип Бергсон, журналист БиБиСи, Кирил Разлогов, селекционер за фестивала в Москва.