Общественото мнение е изключително динамично. То се променя буквално с часове както под въздействие на самия бежански поток, на маршрутите, които поема този поток, неговата интензивност, на нарастването на числеността на това какво е съотношението между бежанци и мигранти. Това заяви социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч” пред БГНЕС.

„Много важно е и, че мнението на обществото се променя заради изказванията на политиците, посочи тя. Едно изказване на германския канцлер Ангела Меркел, което отеква по един начин в Германия, има съвсем различно звучене в Унгария, в България и в други източноевропейски страни. Обратно е с изказванията на Виктор Орбан. Едно изказване, което има своята подкрепа в Унгария, среща своите критици в западноевропейските страни. В момента общественото мнение е изключително чувствително към бежанската вълна, но и към самите решения и предложения, които дават самите политици”, посочи социологът.

В тази ситуация, нагласите, които ние сме изследвали, които са от началото на септември, могат вече да са се променили. В това отношение Димитрова апелира към политиците да изследват много по-систематично този проблем, а не да разчитат на едно изследване от началото на месеца, направено от управляваната от нея агенция.

„Три неща са важни от направените изследвания. Първо, нарастват страховете в българското общество от бежанците. Това става най-вече заради големия поток бежанци, който се отправя към Европа. В същото време в рамките на тези страхове обществото у нас смята, че мерките, които взима българското правителство са по-скоро удачни и приемливи”, подчерта Димитрова. Три групи мерки се смятат за удачни, според социологическото изследване.

На първо място това са рестриктивните мерки. Най-голяма подкрепа среща оградата по границата и пресичане трафика на нелегални имигранти. След като има такава огромна подкрепа и политиците трябва да продължат своите мерки.

Втората група мерки не са само рестриктивни, а са координационни - подобряване на работата на Агенцията за бежанците, улесняване на обработката на документи, по-стриктното отсяване кой има право на бежански статут и кой не. Тази втора група мерки хората също одобряват и смятат, че паралелно с пресичането на потока имигранти и бежанци, трябва да се подобри работата на службите.

Третата група мерки, които се одобряват, това са мерките, които се координират с Европейския съюз. По-голямата част от българското общество смята, че страната ни не може да реши проблема сама за себе си, като една отделна страна. Проблемът трябва да бъде решен в синхрон и координация с другите европейски страни. Това е ситуацията към началото на месец септември. „Можем ли да предполагаме, че обществените настроения се променят. Да, променят се. Вероятно се променят в посока към радикализация, към по-големи страхове, защото такива бяха медийните и обществените дебати през последните седмици, така че можем да очакваме и радикализация на тези настроения”, заяви Димитрова. Все пак обаче алтернативите остават в рамките на институционалните решения. Ние нямаме обществено мнение, което да е склонно на крайни действия. Очакват се решения, които са в рамките на институциите, което отново препраща топката в отговорността на политици и на адекватността на администрацията.