Събития:

622 г. — Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения.

1689 г. — Български доброволци участват в атаката на Ниш на страната на австрийската армия по време на Австро-турската война.

1801 г. — Грузия е анексирана от Русия.

1852 г. — Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.

1872 г. — В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.

1915 г. — България в Първата световна война: С указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.

1918 г. — България в Първата световна война: Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Войнишко въстание.

1923 г. — В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.

1925 г. — Български бежански въпрос: 42 Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.

1931 г. — Подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове.

1937 г. — Започват първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война, които се провеждат край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.

1948 г. — Създадена е японската компания Хонда.

1957 г. — В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа - Камп Ноу.

1966 г. — Франция извършва детонация на първата си атомна бомба.

1968 г. — Свазиленд е приета в ООН.

1970 г. — На Земята успешно се завръща съветската сонда Луна 16 — първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността.

1973 г. — Гвинея Бисау обявява независимост от Португалия.

1975 г. — Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.

1988 г. — Канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, но по-късно е дисквалифициран за допинг.

1990 г. — ГДР формално излиза от Варшавския пакт.

1991 г. — Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.

1992 г. — Стартира първото българско частно радио FM+.

1993 г. — Народом Сианук става за втори път крал на Камбоджа след детронацията си.

1996 г. — САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити.

1998 г. — В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.

2000 г. — Сръбският диктатор Слободан Милошевич губи президентските избори.

2005 г. — Ураганът Рита връхлита САЩ.

Родени:

15 г. — Вителий, римски император († 69 г.)

1501 г. — Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.)

1583 г. — Албрехт фон Валенщайн, германски генерал († 1634 г.)

1717 г. — Хорас Уолпоул, английски писател († 1797 г.)

1820 г. — Александър Дондуков-Корсаков, руски генерал († 1893 г.)

1821 г. — Циприан Норвид, полски поет († 1883 г.)

1859 г. — Радко Димитриев, български генерал († 1918 г.)

1860 г. — Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.)

1861 г. — Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц († 1924 г.)

1871 г. — Шарлот Дод, английска тенисистка († 1960 г.)

1884 г. — Исмет Иньоню, турски генерал († 1972 г.)

1886 г. — Едуард Бах, британски хомеопат († 1936 г.)

1895 г. — Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.)

1896 г. — Франсис Скот Фицджералд, американски писател († 1940 г.)

1898 г. — Хауард Уолтър Флори, британски химик, Нобелов лауреат за 1945 г. († 1968 г.)

1901 г. — Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.)

1905 г. — Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 г. († 1993 г.)

1910 г. — Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.)

1911 г. — Константин Черненко, съветски политик († 1985 г.)

1921 г. — Зуко Джумхур, босненски писател († 1989 г.)

1930 г. — Джон Йънг, американски астронавт

1930 г. — Симон Дракул, писател от Република Македония († 1999 г.)

1936 г. — Джим Хенсън, британски художник († 1990 г.)

1938 г. — Александър Александров, български лесовъд

1942 г. — Златина Делирадева, български диригент

1943 г. — Антонио Табуки, италиански писател († 2012 г.)

1943 г. — Здравко Драгнев, български актьор

1946 г. — Атанас Киров, български щангист

1949 г. — Педро Алмодовар, испански режисьор

1950 г. — Валентин Гацински, български дипломат († 2015 г.)

1951 г. — Красимир Ганев, български журналист

1954 г. — Марко Тардели, италиански футболист

1961 г. — Рашко Ломски, български боксьор

1966 г. — Росен Манчев български художник

1970 г. — Орлин Станойчев български тенисист

1974 г. — Адриан Минуне, румънски певец

1974 г. — Юлиян Янакиев, български футболист

1980 г. — Виктория Пендълтън, английска велосипедистка

1980 г. — Ана Калви, английска певица и музикант

1980 г. — Йон Арне Рийзе, норвежки футболист

1980 г. — Петри Пасанен, финландски футболист