В края на миналия век в президентския дворец „Белвю“ в Берлин си говорех с германски полицейски началник. Той примирено разказваше как процедират имигрантите. Идва вика, първо един, регистрира се и иска убежище. След месец-два пише писмо до властите, че не може да живее без брат си и жена му. После – без родителите си. След това - без братовчедите. Един по един цялата рода, че и комшиите, пристигат в Германия.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Сега като гледам бежанския поток, голяма част от бежанците казват това – искаме Германия, там имаме роднини, има кой да ни посрещне. Освен че Германия е щедра и затова – привлекателна, това също е истина. В момента в Германия има над 8 милиона чужденци, без да се броят турците, които са около 3 милиона, ама немците си ги имат за домашни.

Тия 8 милиона чужденци са кюрди, сирийци, всякакви араби, народ от цял свят. Част от техните роднини напират сега да се съберат.

Виждал съм на живо предишните двама канцлери на Германия. Хелмут Кол излъчваше някакво мистично усещане за сигурност. Герхард Шрьодер беше лишен от тази дарба, но донякъде ми беше симпатичен, понеже говореше ясно и отчетливо и почти всичко му разбирах. Истината е, че не се справяше много добре, а после се цани на служба при руснаците в „Газпром“.

Госпожа Меркел не съм я виждал на живо. На 22 ноември ще направи 10 години – последователни – на поста. По общо мнение тя се справя прекрасно, германците също мислят така. Гледано отдалеч, тя излъчва почти същото усещане за сигурност и стабилност като Кол.

Но кризата с бежанците пропуква този образ. Впечатлението е, че Германия и канцлерката ѝ нямат стратегия, не знаят какво да правят. Елате всички, пък ще видим.

Количествено бежанците на този етап не са проблем. Германия дори сама може да ги поеме и не че няма да ги усети, но ще ги понесе без сериозни сътресения.

Проблемът е в реакциите. Германия не е сигурна дали постъпва правилно и тази колебливост се предава по цялата европейска верига. Днес така, утре иначе, ще има квоти, няма да има квоти, прилагайте Шенген, не го прилагайте, Дъблинските правила, ама ще ги променяме и така нататък.

При това положение единственият, който изглежда да има ясен план – унгарският премиер Виктор Орбан – става модел. Масово се строят стени в цяла Европа, а бежанците се товарят франко Германия.

Не съм в положение да давам акъл на европейските политици, но ако до няколко дни няма ясна позиция и ясни правила, приети от всички, бежанската вълна ще направи повече поразии, отколкото всякакви атентати.

Ще падат правителства, което само по себе си не е толкова страшно. Истинската опасност е друга – умерените политици ще бъдат изтласкани от крайни.

Хората не искат да живеят в постоянно напрежение. Искат да видят, че поне тези, дето ги водят, знаят какво правят.

Айде, в България сме свикнали да не знаят. Ама и в Германия да е така вече ще е в повече.