622 г. — Мохамед и негови последователи се преселват от Мека в Медина, което е начало на арабското летоброене.
1378 г. — С избирането за Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма (папската схизма), резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим.
1444 г. — Армия от Кръстоносци навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова.
1519 г. — Португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан.
1854 г. — Кримската война: В Битката при Алма френско-британските сили побеждават руската армия и откриват пътя за завладяване на Севастопол.
1870 г. — Италианският военен корпус Берсалиери влиза в Рим през Порта Пиа и завършва обединението на Италия.
1891 г. — В Спрингфийлд (Масачузетс), САЩ, е представен първият автомобил с бензинов двигател.
1916 г. — Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.
1918 г. — България в Първата световна война: Българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие.
1920 г. — По подобие на Френския чуждестранен легион е формиран Испански легион.
1942 г. — Холокост: В рамките на два дни германски части на СС избиват в западното украинско градче Летичев около 3000 евреи.
1949 г. — Съставено е първото правителство на Федерална република Германия.
1956 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Индонезия.
1979 г. — С държавен преврат е свален Жан-Бедел Бокаса — диктатор на Централноафриканската република, обявил се за император.
1984 г. — Посолството на САЩ в Бейрут е атакувано от терорист-самоубиец, при което загиват 22 души, а десетки са ранени.
1990 г. — Южна Осетия се обявява за независима от Грузия държава.
2003 г. — В Латвия е проведен референдум, за да се реши дали страната да се присъедини към Европейския съюз.
2008 г. — Самосвал с експлозиви избухва пред хотел Мариот в Исламабад, Пакистан, като убива 54 души и ранява 266 други.
Родени:
1227 г. — Николай IV, римски папа († 1292 г.)
1778 г. — Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател († 1852 г.)
1833 г. — Ернесто Теодоро Монета, италиански журналист и пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. († 1918 г.)
1839 г. — Олга Фьодоровна, велика руска княгиня († 1891 г.)
1842 г. — Джеймс Дюар, британски физик и химик († 1923 г.)
1849 г. — Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател († 1938 г.)
1853 г. — Рама V, крал на Тайланд († 1910 г.)
1859 г. — Никола Начов, български писател и учен († 1940 г.)
1862 г. — Арнолдо Дзоки, италиански скулптор († 1940 г.)
1865 г. — Любор Нидерле, чешки археолог († 1944 г.)
1875 г. — Матиас Ерцбергер, германски политик († 1921 г.)
1878 г. — Ъптон Синклер, американски писател († 1968 г.)
1879 г. — Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор († 1960 г.)
1886 г. — Чарлз Уолтър Стансби Уилямс, британски писател († 1945 г.)
1890 г. — Лазар Парашкеванов, български архитект († 1977 г.)
1896 г. — Фридрих Земиш, немски шахматист († 1975 г.)
1907 г. — Ненко Балкански, български художник († 1977 г.)
1908 г. — Александър Мичерлих, немски психолог († 1982 г.)
1908 г. — Иван Гулев, деец на БРП († 1967 г.)
1914 г. — Магда Колчакова, българска драматична и филмова актриса († 1982 г.)
1917 г. — Фернандо Рей, испански актьор († 1994 г.)
1920 г. — Ханс Цибулка, немски поет и белетрист († 2004 г.)
1923 г. — Стефан Божков, български футболист и треньор († 2014 г.)
1930 г. — Адолф Ендлер, немски поет († 2009 г.)
1932 г. — Марин Върбанов, български художник — художествен текстил († 1989 г.)
1934 г. — София Лорен, италианска актриса
1935 г. — Кейт Робъртс, британска писателка († 2000 г.)
1948 г. — Джордж Р. Р. Мартин, американски писател
1949 г. — Сабин Азема, френска киноактриса
1956 г. — Гари Кол, американски актьор
1958 г. — Валентин Райчев, български борец
1965 г. — Робърт Ръслър, американски актьор
1971 г. — Хенрик Ларсон, шведски футболист
1972 г. — Адриана Брънчева, български политик
1975 г. — Деян Максич, сръбски футболист
1975 г. — Хуан Пабло Монтоя, колумбийски пилот от Формула 1
1978 г. — Сарит Хадад, израелска певица
1982 г. — Матия Матко, хърватски футболист
1984 г. — Бриан Жубер, френски състезател по фигурно пързаляне







Новини - теми












Фестивалният и конгресен център във Варна празнува 40-годишен юбилей с концерт на Миро
Фенове на Черно море настояват за смяна на клубната емблема
Община Варна сезира полицията и прокуратурата за умишлено разпиляване на боклук
От кабинета до маратона: Кметът на Девня пробяга 21 км на Маратон Варна
Награда от 200 000 долара: ФБР издирва бивш агент, дезертирал в Иран
Близо 4000 зрелостници на матурата по БЕЛ днес във Варна, в страната са над 53 000
Прогноза за времето - 20 май
Гърция изтегля системите „Пейтриът“, пазеща и България
Без ток във Варна и областта днес ще са...
20 май в историята
Варна събра над 8 млн. евро от паркиране за 15 месеца
Във Варна откриват изложба с картини от миди и морски дарове
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Засилват мерките за сигурност в планините след като мечка уби турист на Витоша
ГДБОП задържа двама мъже за сексуална злоупотреба с деца в интернет
Варна посреща гимнастички от 43 държави за Европейското първенство по художествена гимнастика
Започва електронният прием за ученици първи клас във Варна
Румънски изтребител свали украински дрон над Естония
Агенцията по храните затвори още една кланица
Москва предупреди за нарастващ риск от директен сблъсък между Русия и НАТО
Орязват правото на депутатите да говорят в парламента








RSS Новини