Събития[редактиране | редактиране на кода]

Тит превзема Ерусалим и срутва Втория храм

Коронацията на император Александър II

70 г. — Римската армия начело с Тит превзема Втория храм и плячкосва Йерусалим.

451 г. — Римската войска нанася поражение на хуните в Каталуния.

1776 г. — САЩ за първи път в света използват подводница (Американ Търтъл) за военни цели.

1812 г. — Бородинска битка: Наполеон побеждава при Бородино войските на Александър I и седмица по-късно влиза в Москва.

1822 г. — Бразилия обявява независимостта си от Португалия.

1860 г. — Параходът Лейди Елджин потъва в езерото Мичиган, загиват около 400 души.

1855 г. — Състои се коронацията на Александър II в Московския кремъл.

1883 г. — Съставено е първото в българската история коалиционно правителство, начело с Драган Цанков.

1886 г. — Княз Александър I абдикира от българския престол под натиска на Русия и окончателно напуска страната; съставено е правителство начело с Васил Радославов и регентство в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров (26 август стар стил).

1891 г. - село Бяла (Област Русе) е обявено за град от Народното събрание по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков.

1897 г. — Поетът Иван Вазов е назначен за министър на образованието.

1901 г. — В Пекин е подписано споразумение за прекратяване на така нареченото Възстание на боксьорите.

1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония.

1932 г. — Съставено е четиридесет и осмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.

1936 г. — Последният оцелял екземпляр тилацин умира в зоологическа градина в Тасмания.

1940 г. — Втората световна война: Нацистка Германия започва масирани нощни бомбардировки над Лондон (първата от 57 последователни бомбардировки).

1940 г. — Подписана е Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща Южна Добруджа на Царство България.

1954 г. — Открит е Паметникът на Съветската армия в центъра на София.

1956 г. — Влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството.

1959 г. — В Торино (Италия) е закрита Първата лятна универсиада.

1964 г. — Край Габрово е открит Архитектурно-етнографският музей "Етър".

1968 г. — Във Варна е открит Дворецът на културата и спорта.

1973 г. — В Свищов е открит химическия комбинат Свилоза.

1977 г. — САЩ и Панама постигат съгласие за предаването на Панамския канал на Панама през 1999 г.

1978 г. — Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков.

1994 г. — Президентът на Таджикистан утвърждава новия химн на държавата.

1998 г. — Основана е компанията Google.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Франсоа-Андре Филидор

Йохан Цукерторт

Елия Казан

Тодор Живков

Габриел Милито

1533 г. — Елизабет I, кралица на Англия и Ирландия († 1603 г.)

1683 г. — Мария-Анна Австрийска, кралица на Португалия († 1754 г.)

1707 г. — Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон, френски естествоизпитател († 1788 г.)

1726 г. — Франсоа-Андре Филидор, френски музикант и шахматист († 1795 г.)

1829 г. — Фридрих Август Кекуле, немски химик († 1896 г.)

1842 г. — Йохан Цукерторт, изтъкнат полско-немски шахматист, първият официален световен вицешампион

1859 г. — Петър Марков, български военен деец

1870 г. — Александър Куприн, руски писател

1878 г. — Стефан I, български духовник († 1957)

1894 г. — Гала Дали, съпруга на Пол Елюар и Салвадор Дали († 1982 г.)

1895 г. — Брайън Хорокс, британски военачалник

1905 г. — Васил Пеевски, български геодезист

1908 г. — Майкъл Дебейки, американски кардиохирург († 2008 г.)

1909 г. — Елия Казан, американски писател († 2003 г.)

1911 г. — Тодор Живков, български политик и държавен глава († 1998 г.)

1917 г. — Джон Корнфорт, австралийски химик, носител на Нобелова награда († 2013 г.)

1930 г. — Стайка Гьокова, българска народна певица

1932 г. — Иван Джамбазов, български актьор

1932 г. — Малкълм Бредбъри, британски писател

1933 г. — Грациела Бъчварова, българска актриса

1934 г. — Омар Карами, министър-председател на Ливан († 2015 г.)

1936 г. — Брайън Харт, пилот и инженер

1936 г. — Бъди Холи, американски пионер на рокендрола († 1959 г.)

1937 г. — Джюнейт Аркън, турски актьор

1940 г. — Абдураман Уахид, индонезийски политик († 2009 г.)

1943 г. — Виолета Донева, българска актриса

1949 г. — Глория Гейнър, американска певица

1954 г. — Майкъл Емерсън, американски актьор

1955 г. — Мира Фърлан, американска актриса

1963 г. — Искрен Пецов, български певец, музикант

1963 г. — Eazy-E (Ийзи-И), американски рап изпълнител († 1995 г.)

1965 г. — Андреас Том, германски футболист

1965 г. — Дарко Панчев, югославски футболист

1973 г. — Антонина Зетова, българска волейболистка

1973 г. — Шанън Елизабет, американска актриса

1978 г. — Девън Сауа, канадски актьор

1980 г. — Габриел Милито, аржентински футболист

1980 г. — Георги Дюлгеров, български певец и композитор

1984 г. — Вера Звонарева, руска тенисистка

1985 г. — Рафиня, бразилски футболист

1987 г. — Александра Возняк, канадска тенисистка

1987 г. — Евън Рейчъл Уд, американска актриса

1988 г. — Крейг Линдфийлд, британски футболист