„След двадесет или петдесет години няма да имаме море. За мен черноморският бряг трябва да бъде национален приоритет. Той има стратегическо значение. В същото време продължаваме по цялото крайбрежие да заустваме води, което е голяма грешка".

Това коментира пред „Монитор" доайенът в областта на водите инж. Аврам Радев, който работи като проектант на водоснабдяването и канализацията от десетилетия.

„Въпреки че се пречистват водите, в тях има съставки, които нарушават морфологията на солената вода. В морето се вливат Дунав и други реки. Дъждовните води, които носят, имат голямо количество азот, който е вследствие на наторяването на земеделските култури. Резултатът е образуване на киселина в крайбрежната вода, която с остатъчния фосфор от пречистените отпадни води създават условия за интензивно размножаване на водораслите", добави той.

По думите му само за пет години - от 1985 до 1990 година, в цяла България са били построени 2000 микроязовира с цел напояване на земеделските култури.

„Някои бяха толкова малки, че нямаха дори преливници. През другото време въпросните водоеми трябваше да служат за ретензионни басейни на голямата вълна, която би придошла по реката. ТКЗС-тата имаха много малък контрол върху тях. Какво стана впоследствие? Тези микроязовири бяха превърнати в рибарници. И за да не избяга рибата при наводнение, затварят преливника. Така водата започва да прелива през стената. Само че това са земно-насипни стени. Този микроязовир не е изчислявано да служи за задържане на такива големи количества вода. Не са планирани и за стопански цели. Когато дойде високата вълна и събере 2-3 хиляди кубически метра вода, стената рухва. И идва залп. Оттам се получава голямата приливна вълна, която залива всичко, което е пред нея", каза още Радев.