Михаил Сергеевич иска да кара ски в България - близо е, цените са приемливи, езикът е славянски, хората не те гледат надменно. Харесва си оферта от малък руски туроператор. Но се оказва, че визата ще му струва двойно. Избраният турагент е в групата на "малките" и като такъв е задължен да подава документите за визи в новия "изнесен" център, открит преди месец в Москва. Там обслужването е по-качествено, но и по-скъпо - визата струва 35 евро плюс още 1000 рубли (около 30 евро). Естествено допълнителната сума се калкулира в цената на туристическия пакет. Михаил Сергеевич пресмята, че за цялото семейство ще плати 120 евро отгоре само за визи. Има две решения - да отиде при друг туроператор от групата на "големите", които подават заявленията за визи в консулството и не плащат повече. Или да се откаже от почивката си в България и да отиде да кара ски в Словения, където качеството и условията са по-добри, а цената е почти същата.

Защо България толкова лесно се отказва от туристи като Михаил Сергеевич? Един възможен отговор е, че туристите, избрали малки туроператори, са само 6 на сто (около 10 хил. души) от руснаците, получили визи за България през миналата година. Това сочи статистиката на външно министерство. В условията на финансова криза обаче при над 40% спад в записванията на руснаци за зимния сезон, и тези 10 000 не са за изпускане. Още повече че руският пазар е вторият по значение за зимните ни курорти. Борбата ще е за всеки турист, коментират представители на бранша. Затова и Михаил Сергеевич е важен, а новият режим на издаване на визи, въведен от Министерство на външните работи - вреден. Той даде повод на част от руските туроператори да обвинят ведомството в дискриминация.

Центърът на раздора

Преди месец заработи изнесеният визов център в Русия, планиран от около година. Той се управлява от индийската VF Services LLC и според договора с България може да събира такса от 1000 рубли за всеки обработен документ. Държавата няма финансов ангажимент към компанията, а й дава право да поеме визовата дейност, обясни зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев. Създаването на подобен център се форсира в началото на лятото, когато руски туроператори протестираха срещу бавното обслужване в консулството на България в Москва. В периода на пикови записвания за летния сезон в службата се натрупваха опашки, а недоволни руски туроператори обвиниха страната, че затруднява бизнеса им.

Центърът вече е факт, но неговата ефективност е повече от спорна. С отварянето му се въведе режим, при който руските туроператори бяха разделени на големи и малки. Големи са тези, които за миналата година са издали поне 2 хил. визи. Те ползват привилегията да подават заявления директно в консулството. За целта обаче трябва да използват новата онлайн система на службата. Малките задължително минават през центъра и плащат повече. Идеята беше консулството да се освободи от натоварването на заявленията. Оказва се обаче, че за месеца, през който центърът работи, през него са минали едва една четвърт от очакваните документи.

Разделението разгневи малките компании и те изпратиха официално протестно писмо до българското МВнР. "Това е абсолютна дискриминация. Нито едно консулство в Москва не е съкращавало по този начин списъка с акредитирани компании и не е поставяло такива странни изисквания за акредитация, базирани на брой изпратени туристи", коментира говорителят на руския съюз на туристическата индустрия Ирина Тюрина. На практика само Испания има подобни ограничения. По думите на Тюрина така се ограничават турагентите за специализирани почивки. "Има компании, които изпращат поклонници в българските манастири. Това е малък, специфичен продукт, с който не се занимават масовите оператори. Други предлагат балнеопочивка в Сандански. Защо трябва да изпращат задължително хиляди туристи."

"Центърът е резултат от целенасочената политика на министерството, не е мой каприз. Все повече държави минават на тази услуга, защото нямат административен капацитет", аргументира се Керемедчиев.

"Нормално е, когато една страна се подготвя за Шенген и приема неговите изисквания, да отвори визов център, който да обработва информацията. Но за разлика от другите страни, които не създадоха подобни условия за привилегировани компании, България предизвика конфликт между операторите", коментира директорът развитие на един от недоволните туроператори, "Спутник", Юлия Есимова. "Да, 1000 рубли в нашия случай са много. Когато започне сезонът на детските лагери, 35 евро за този вид туризъм е много. Ще се отрази сериозно на потока. Ако пречките останат, вероятно ще спрем да работим по това направление", добави Есимова. Така Михаил Сергеевич не само ще се откаже от ските в България, но няма да прати и сина си на детски лагер през лятото.

Сред руските компании дори има съмнения, че разделението е в резултат на лобито на големите туроператори. "Не мога да потвърдя, че става въпрос за лобиране, но на теория е възможно", допълни Есимова. Тюрина пък е абсолютно убедена в това.

Добра идея, спорен резултат

От Външно отричат всякакви обвинения за лобиране. Мотивите на ведомството са да спрат компаниите, които работят само като посредници. "Някои туроператори предлагат посредничество между туриста и консулството при издаването на визи. А нямат право. Има компании, които са издали 400 визи за година. В сайтовете им има ценоразпис за издаване на визи. Всички туроператори слагат надценка и печелят от услугата. Тоест те не работят като истински туроператори", посочи Керемедчиев. "Със задължението малките да минат през визовия център не се оскъпява услугата, а се намалява тяхната печалба от посредничество. Ние не сме съгласни нелицензирана фирма да се занимава с тази дейност", категоричен е той.

С избрания подход обаче ведомството очевидно не решава проблема с посредниците. Сред "малките" има такива, които са с чисто туристическа дейност. Например "Спутник" води истински туристи в България и има партньори в страната. Освен това нищо не спира привилегированите турагенти също да посредничат за визи. "Всички посредничат", призна и самият Керемедчиев.

Другият мотив е да се селектират стабилните туроператори, казват от дипломатическата мисия. "Не може всеки, който е получил свидетелство за туроператор, да получава акредитация от българското консулство. Много туроператори са задлъжнели или изчезват от пазара", коментира и новият консул в Москва Николай Панайотов.

Компромис под натиск

Така само месец след като заработи изнесеният визов център, той е на път да се обезсмисли. Керемедчиев обяви, че Външно ще направи компромис и ще махне ограничението за малките туроператори. По този начин единици ще са тези, които ще подават документите си в центъра, прогнозират от бранша. Решението идва след серия други компромиси. Първоначалната идея беше всички туристически компании да минават през частната фирма, а за консулството да останат визите на физическите и юридическите лица. "Големите туроператорите в Русия нададоха вой, че това ще оскъпи пакетите в момент, в който сезонът върви надолу", посочи Керемедчиев. Според него центърът се бойкотира съвсем целенасочено и поради друга причина - бърка в джоба на туроператорите. "Ние се опитваме да въведем европейски правила, които 16 държави прилагат. Туроператорите не се съгласиха. Решихме да ги преакредитираме, за да извадим посредниците, но пак не се съгласиха. От деня, в който имаме визови отношение, царуват туроператорите", коментира Керемедчиев. Според Панайотов компромисите са най-вече заради кризата. "Големите казват, че заслужават повече привилегии, защото вдигат цели самолети и влагат повече пари в реклама. В условията на криза носят и по-голям риск." Така министерството връща визовия режим в изходната позиция отпреди половин година. Само краят на зимата ще покаже дали компромисът си е заслужавал и Михаил Сергеевич ще дойде в България. А ако министерството държи на принципите си, би трябвало след края на кризата да задължи всички туроператори да минават през центъра.