В информационната кампания „Първите 1000 дни… и след това” се включиха 15 болници в страната. Те ще предоставят консултации на бременните и младите майки за правилно хранене, докато детето навърши 2 години. По този повод разговаряме с доц. Миглена Георгиева – педиатър и детски гастроентеролог, началник на Втора детска клиника към Университетска болница „Св. Марина” във Варна.

- Доц. Георгиева, как се отразява на здравето храненето на бременната и на детето до втората година от раждането?

- Кампанията за правилно хранене в първите 1000 дни на детето се води от няколко години в света. Защото грешките в храненето през първите 1000 дни определят каква ще бъде патологията, от какво ще боледува това дете. Съответно правилното хранене в първите 1000 дни води до добро имунологично програмиране. В противен случай възникват множество възпалителни заболявания.

При бебетата между 6 и 12 месеца от ромски произход имаме около 30% пневмонии, а при децата от българския етнос – 20%. Алергиите също представляват огромен проблем. Даването на краве мляко на кърмачетата води до 22% алергични реакции от типа на различни дерматити и други гастроендостинални нарушения. Анемиите също са свързани с неправилно хранене.

През първите 1000 дни се извършва и метаболитното програмиране в организма на детето. Зад проблема с метаболитните нарушения стоят както недохранването, така и свръххраненето. Специално в ромските групи недохранването представлява огромен проблем. Свръххраненето води до наднормено тегло и до затлъстяване. Наднорменото тегло в училищна възраст се движи от 12 до 18%, докато затлъстяването е между 2 и 5%. За да се справим със заболяванията в училищната възраст, трябва да променим храненето през първите 1000 дни на всяко новородено.

Заболяванията на храносмилателния тракт също са свързани с неправилно хранене. С колегите се мъчим да образоваме нашите пациенти, да им покажем, че общата храна е неподходяща за деца между една и две години.

- Кое хранене е неправилно при кърмачетета и до какви заболявания води?

- На първо място е неправилно на кърмачета да се дава краве кисело мляко. Правят го обикновено хора с по-нисък социален статус или това е традиция в някои етнически групи. То води до недохранване или до тежки алергични реакции.

Другият голям проблем е недостатъчното кърмене. Малко жени успяват да издържат да кърмят до шестия месец и заместват кърмата със специални млека. Независимо че детските формули са добре балансирани с микро и макроелементи, големият проблем при тях е появата на алергии към белтъка на кравето мляко. Даването на такива млека преди третия месец води до алергии при една трета от децата. Понякога алергичните реакции са почти незабележими и колегите не им обръщат внимание. Наблюдават се повече колики, защото коликите също са симптом за непоносимост към храна и вид алергия. Друг израз на алергиите са леки себорейни дерматити, по-късно и атопични дерматити, по-суха кожа.

Децата, които са хранени с краве мляко, боледуват по-често – правят бронхиолити, средни отити, хоспитализират се заради пневмонии,

развиват остри ентероколити

Най-важното при тези деца е, че имунитетът им не може да се изгради правилно. Той много зависи от това каква е флората на червата, защото тънкото черво участва в повече от половината имунни отговори.

Затова препоръчваме на майките да положат максимум усилия с всички възможни средства да кърмят ексклузивно до шестия месец. А след това да дават допълнително пробиотични култури. В кърмата има достатъчно пребиотични съставки – олигозахариди. В летните месеци, когато честотата на ентероколитите е по-голяма, задължително трябва да се дават пробиотични култури. В това отношение има голям избор на пазара.

- Вреден ли е глутенът за децата?

- Този въпрос се дискутира много в последните години. Към две храни човечеството има особена чувствителност. Това са белтъкът на кравето мляко и глутенът. В историята на човечеството тези храни са включени най-късно. Това става преди 10 000 години, когато човекът започва да води уседнал начин на живот и от ловец става земеделец и скотовъдец.

Всякакви идеи, че кравето мляко може да се замени с козе, овче, биволско и прочее не вършат работа. Тези млека са от една и съща група. Човешкото мляко е по-близко по състав до млякото на свинята и на камилата. Между другото, някои от големите компании предлагат камилско мляко, но то е голяма рядкост.

От глутена не се отказваме и не съветваме хората да се отказват, въпреки че има такава мода. Мои колеги също не консумират глутен, за да избегнат алергии. Има непоносимост към глутен у някои хора, включително и у тези с генерализирано разстройство на развитието. Този термин обхваща огромна група заболявания, не само класическия аутизъм. Има различни теории за зачестяването на случаите с аутизъм. Обвиняват се тежките метали, ваксините, ранното въвеждане на глутен в храненето на детето и т.н. Няма единна теория, но все пак, където имаме

Установена чувствителност на храносмилателния тракт,

по-добре е глутенът и казеинът да бъдат ограничени или спрени.

Глутенът трябва да се добави в храненето на детето между 6-ия и 7-ия месец, но в никакъв случай преди 4-ия месец, като задължително се прави под протекцията на майчината кърма и задължително в малки дози. Ако въвеждате глутенова храна – елдена или оризова каша в храненето на кърмачето, не бива да давате пълна порция. Дават се малки дози, за да се изработи толеранс, и то под прикритието на кърмата. Специално децата с генерализирано разстройство на развитието трябва да се проследяват внимателно. Проблемът на децата с аутизъм е, че храносмилателният им тракт става пропусклив за мощните алергени и дразнители – глутен и казеин. Когато се пообработят от храносмилателните ензими, глутенът и казеинът наподобяват различни невротрансмитери, които променят химичните връзки в нервната система. Децата с генерализирани разстройства на развитието по принцип показват склонност към хранителни алергии. Част от тях не могат да понасят соята, яйчения жълтък, ориз, царевица и пр.

Затова се препоръчва детайлно изследване на храносмилателния тракт, за да се проведе след това хелираща терапия, барокамера и пр. Подобряването на състоянието на тези пациенти пак се установява чрез пропускливостта на храносмилателния тракт.

- Трябва ли бременните да приемат краве мляко?

- Да, но в разумни количества, около половин литър прясно мляко на ден. Ако бременната жена е показала алергична реакция към кравето мляко или към друг вид храна, не трябва да се консумира. За обща профилактика на алергичните реакции е добре да не се консумират изобщо фъстъчени продукти. Счита се, че голяма част от населението е чувствително към фъстъците. В САЩ са документирани 300 случая на внезапна смърт на хора на различна възраст, причинена от алергия към фъстъчени продукти. Големи европейски проучвани показват, че корекцията в храненето на бременната може да доведе до значително подобрение здравето на детето. Бременните жени трябва да увеличат приема на омега-3 и на антиоксидантни храни, да приемат пробиотични и пребиотични култури. Но трябва да намалят количеството на омега-6, което е типично за западното хранене.