Ако съществува някоя друга централна политическа тема в президентската кампания на Доналд Тръмп, освен имиграцията, то това са атаките срещу Китай.

Обединяващият принцип тук е ксенофобията, макар че при всички положения днешните действия на Поднебесната в най-скоро време ще се превърнат в американски политически въпрос. Очаквам много скоро, че и някои либерали също ще започнат да се оплакват от манипулациите на китайците с валутата.

Но всичко това беше доста отдавна – преди всичко през 2010 г. Но ситуацията коренно се промени.

Преди всичко в Китай след 2011 г. се случи значително реално повишение на стойността на юана, което от части беше предизвикано от по-високата инфлация, а от части бе обусловено от това, че в резултат на обвързването на курса към долара китайската валута го следваше по петите, когато той растеше /предполагаше се, че той ще спадне в резултат на количествените смекчения, но това в случая не е важно/.

Вярно е също, че реалният обменен курс на китайската валута имаше тенденция към повишение в течение на достатъчно дълъг период и до последно време това не водеше до намаляване на конкурентоспособността – основно в резултат на ефекта на Баласа-Самюелсън и други ефекти, свързани с растежа на производителността. Но заради забавянето на китайската икономика и ускоряването на темповете на растеж на котировките на валутите – в условията на растяща конкуренция с останалите развиващи се икономики – за последните 5 години е настъпило съществено понижаване на конкурентоспособността. Затова е напълно логично да се смята, че Китай беше деструктивно подценен през 2010 г. и надценен днес.

В същото време вътрешната икономика на Китай явно отслабва, което създава предпоставки за по-свободна монетарна политика. Това съвършено не прилича на ситуацията от 2010 г., когато Поднебесната се стараеше да сдържа своята прегряваща икономика.

Навярно трябва да се отбележи, че и Америка се намира в друго положение. Все още смятам, че повишаването на лихвите от ФЕД би било голяма грешка, но дори този факт, че ние сме достатъчно близки към продължаването на обсъждането на този въпрос, означава, че ние не сме попаднали толкова дълбоко в ликвидния капан и по тази причина продължаваме да бъдем толкова уязвими от манипулирането на чуждестранните валути, както и в предишния период.

Дори ако Доналд Тръмп понякога казва някои неща, за които съм говорил преди 5 години, би трябвало да се взема предвид всичко това, което се е случило през тези 5 години. Аз забелязах тези промени, а той вероятно не.

Професор Пол Кругман, американски икономист, колумнист и автор. Носител на Нобеловата награда за икономика.