Турция е на ръба на гражданска война и икономическо сриване, а бъдещето на страната е заложник на самонадеяните амбиции на своя президент Реджеп Тайип Ердоган.

Подбуждан от заблудата на неоосманското величие, създадена от неговия бивш външен министър и настоящ премиер Ахмет Давутоглу, Ердоган умишлено се стреми към създаването на това, на което много хора гледат като на негов личен халифат, но беше блокиран на изборите през юни от кюрдската Народна демократична партия (НДП).

За първи път кюрдска партия прескочи прага за влизане в парламента от 10% и с 13% от гласовете зае 80 места в турския 550-местния парламент. Така тя лиши Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган от мнозинството, от което тя се нуждае, за да промени конституцията и да осигури на Ердоган пълна изпълнителна власт. С намалено мнозинство от 258 места, ПСР беше принудена да преговаря със светската Народна-републиканска партия (НРП) в името на сформиране на коалиция, но нещата бяха предопределени – шефът на делегацията на ПСР беше назначен от Ердоган и преговорите приключиха неопределено. Сега е открит пътят към нови избори през ноември, на които ПСР се надява да си възвърне пълното мнозинство.

Що се отнася до кюрдския въпрос, Ердоган направи забележителен обратен завой. През 2005 г. в историческа реч в Диарбекир, столицата на турския югоизток, Ердоган беше първия турски ръководител, открито признал, че съществува кюрдски проблем, а по-късно в Осло се проведоха тайни разговори между МИТ (Национална разузнавателна организация на Турция) и незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК). Преди две години излежаващият присъда лидер на ПКК Абдула Йоджалан също призова към примирие.

Голямата стъпка в мирния процес дойде със споразумението от Долмабахче, план от 10 точки за разрешаване на кюрдския въпрос, което беше огласено в края на февруари от вицепремиера в правителството на ПСР и от заместник-шефа на НДП. Поради което се стигна до шок, когато в средата на март Ердоган заяви, че Турция никога не е имала кюрдски проблем и по-късно, през юли, след изборите загърби споразумението.

В действителност Ердоган имаше предвид кюрдската подкрепа за промяна на конституцията, но мирният процес стигна до ефективен край, когато съпредседателят на НДП Селахатин Демирташ в средата на март каза на Ердоган три пъти: "Ние няма да ви направим президент". В отговор Ердоган каза: "Не може да има споразумение с политическа партия, която е подкрепяна от терористична организация."

В момента се предприемат действия за снемане на депутатския имунитет на Селахатин Демирташ и неговия съпредседател Фиген Юксекдаг, за да стане възможно те да бъдат разследвани за предполагаеми връзки с тероризъм. Турската сделка със САЩ за допускане на американски бойни самолети във въздушната база Инджирлик в южна Турция за операция срещу Ислямска държава беше интерпретирана от преходното правителство на ПСР като пълна свобода за въздушни удари по бази на ПКК в северен Ирак и югоизточна Турция като отмъщение за атаките на ПКК срещу турската армия и полиция.

Това обезпокои президента Барак Обама, който призова Турция "да остане концентрирана", напомняйки на турското правителство, че "споразумението, по което работим, е внимателно обвързано с: как да затворим границата за чуждестранните бойци, влизащи в Сирия? И всичко, което правим, ще се базира на този въпрос".

Изглежда този призив въобще не е бил чут, ако се съди по засилващото се насилие в Турция. Междувременно президентът Ердоган е удобно и безопасно настанен в своя пищен нов дворец като римския император Нерон, който свирел, докато Рим горял.