Обикновеният българин вече може да усети, когато е на почивка, както недостига на работна ръка в обслужването, така и недостатъчната квалификация на заетите в тази сфера, в общественото хранене, в транспорта, в търговските вериги, в туризма.

Поредна година по родното Черноморие липсват квалифицирани кадри, тъй като голяма част от подготвените за този сектор, особено с дефицитни професии като готвачите, се насочват към чужбина. Почти навсякъде се срещат обяви, закачени на видно място по търговските обекти: търсим сервитьори, продавачи, общи работници, средни специалисти…

Ситуацията на пазара на труда продължава да се усложнява по отношение на диспропорцията: много безработни, и същевременно - недостиг на квалифициран персонал. Анализаторите обясняват недостига на работна ръка с лошите условия за работа и с ниските работни заплати, както и с незаплатения извънреден труд. Проблемът е особено актуален при младите хора, които имат по-високи очаквания от работодателите си. Част от тях смятат, че дори и да повишат образованието си няма да имат полза от него. Получава се особен вид безработица – структурна.

От друга страна професионалните гимназии всяка следваща година имат все по-големи затруднения с приема на ученици. При проучване на БСК около 200 специалности са дефицитни на пазара на труда. По отделни професии около 80% от планирания прием в тези гимназии не може да се осъществи. Просто младите хора не желаят да се насочват натам и професионалното образование от година на година губи престиж.

При висшето образование тенденциите са същите. Много висок прием по специалности и направления, с които хората трудно намират реализация. Статистиката у нас показва, че около 60% от завършилите висше образование в тези направления работят на длъжности, които изискват средно образование.

Правителството прави нещо, създават се стажантски програми, но и там нещата не вървят гладко. Според мен, първо трябва да се регулира приема в средното образование. Да се намали броя на приема на ученици в езиковите гимназии и общообразователните, и да се насърчи приема в професионалните училища. В съседни на България държави се получава така, че всяко дете, завършило средното си образование, вече е и с професия.

Младите хора по инерция се насочват към висшето образование, нуждаят се от дипломи, но трябва добре да се ориентират към професии, които имат бъдеще и перспектива. А не просто – "да вземат диплома".

За оформилия се дефицит на лекари и учители правителството трябва да вземе спешни мерки, които да бъдат комплексни. Защото проблемът засяга условията на труд, възнагражденията, необходимостта от издигане на репутацията им в обществото и др. До няколко години ситуацията с тези професии ще стане изключително критична. И ще засегне чувствително грамотността и здравния статус на населението. Към това като прибавим застаряването и бягството на младите хора към страни с висок жизнен стандарт, картината става близка до катастрофа.

Разбирам, че заплатите се определят диференцирано, но е нелогично заетите в държавната администрация да получават по-високи заплати от наетите в частния сектор. Такава деформация няма никъде по света, освен при нас.