С благодарност и признателност към всички доброволци, помогнали след бедствието в Аспарухово, пише г-жа Маринова до редакцията на Moreto.net. И с надежда да направите тази балада с автор Петър Бончев достъпна до повече хора. Това е нашият начин ние да им благодарим, за солидарността, за големите им сърца и за огромната добрина! Те са част от нас!

ДОБРОВОЛЦИ

посвещава се на всички доброволци помагали след наводнението в Аспарухово, без които нямаше да се справим!

автор Петър Бончев

Вълната отмина, остави ни в кал,

отломки от къщи, сълзи и печал.

Туй що нощта беше скрила, денят ни откри

обикаляхме ний без надежда, очите ни пълни с сълзи

И ето някой извика- Слънце изгря,

и поглед обърнаха всички, към туй що засия

но не слънце беше, ни ясна звезда

а видяхме ний хора с лопати в ръка.

Мълчахме и гледахме ние към таз странна тълпа

И ето един проговори- Дойдохме с вас да рием калта

Сълзите ни бликнаха в час, не бяхме веч ние сами

лопатите грабнахме мигом и с тях даже свойте съдби.

От къде сте попитах ги аз- от Траката каза момче,

от Девня съм, аз от Джанавара рече момиче- още дете.

И идваха други, кой от Търново, кой от Пловдив, кой от града

с лопати, с ботуши и плам във очите, с червени ленти на дясна ръка

и риехме здраво, но трудно се борхме с рядката кал

и губехме вече надежда, душата взе да обзема печал

и чухме тогава ний гръм, и чухме ний тътен

и мислехме Боже, пак ли облак, но погледанахме пътя

И там ний видяхме фадроми, зад тях в строен ред камиони,

идеше помощ, не бяхме сами, кат че ли бяхме милиони

И ето пожарната с помпи, а ние с лопата, гребло и мотичка

всякой как може, кат мравки, като армия антична

се борехме с кал , отломки, мръсотия и вода

за живота си, за децата, и за нашата черна съдба

Доброволците бяха много, повече даже от нас

и работеха здраво, без умора, без глас

но очите им вече тъмнеят, жажда изгаряше техни гърла

и чухме глас- носим ви манджа, а ние пък бистра вода

бусове пълни с храна, вода и надежда дойдоха при нас

и не бяхме сами и имахме вече надежда, и се радвахме тихо, без глас

И тъй за ден за два, в калта и водата тоз българский род

доказа, че жив е, че има го още и че пак е станал народ

Доброволците млади, целите в кал, тиня и гняс,

надежда и помощ ни бяха, те бяха нашият СПАС!!!

*спас- спасител