Събития

1572 г. — Григорий XIII е избран за папа.

1659 г. — Ричард Кромуел се отказва от титлата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански период в държавното управление.

1787 г. — Във Филаделфия от 55 представителя на щатите е приета и подписана Конституцията на САЩ.

1848 г. — Открит е първият в САЩ и в света универсален магазин.

1865 г. — При експлозия на склад за боеприпаси в Алабама (САЩ) загиват 300 души.

1869 г. — Тържествено е открита сградата на Виенската държавна опера с "Дон Жуан" на Моцарт.

1872 г. — Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит.

1895 г. — Писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол".

1905 г. — Основан е италианския АС Лукезе-Либертас.

1907 г. — Във Финландия за първи път в света жени вземат участие в заседание на парламента.

1908 г. — В България се провеждат избори за 14 Народно събрание, спечелени от Демократическата партия.

1915 г. — Първата световна война: Приключва втората битка за Ипр, в която загиват 105 000 души.

1919 г. — По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на БКП (т.с.) и приема курс към болшевизация.

1926 г. — Ръководителят на украинското правителство в изгнание на Украинската народна република, Симон Петлюра, е застрелян демонстративно на улица в Париж.

1933 г. — Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител-биплан Avia B-534.

1946 г. — Йордания официално провъзгласява независимостта си от Великобритания и за крал е провъзгласен Абдула I.

1953 г. — От университета в Хюстън започва излъчване на първия телевизионен канал в САЩ.

1953 г. — САЩ извършва първият си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд.

1961 г. — Програма Аполо: Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за космическата програма Аполо — Човек на Луната.

1961 г. — Кралят на Йордания Хюсеин се жени за втори път — с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на сегашния крал Абдула II).

1963 г. — В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единство.

1963 г. — Открит е язовир "Тополница".

1972 г. — В Москва е подписан Съветско-американски договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).

1977 г. — Състои се премиерата на филма Междузвездни войни (преименуван на Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда през 1981 г.).

1978 г. — Започва строежът на Народния дворец на културата в София.

1979 г. — Самолет МакДонъл Дъглас на американските авиолинии катастрофира по време на излитане на летището в Чикаго, загиват 271 пътници на борда и двама души на земята.

1985 г. — Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който отнема живота на около 10 000 души.

1986 г. — Близо 7 милиона души участват в инициативата Ръце около Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в САЩ, образувайки линия през страната.

1994 г. — В Русия след 18-годишно изгнание се завръща писателят Александър Солженицин.

1995 г. — В Босна и Херцеговина армията на автономната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи — загиват 72 и са ранени 200 души.

1997 г. — В Сиера Леоне с военен преврат е отстранен президента Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах.

2001 г. — Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест.

2002 г. — Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разбива в Тайванския пролив, загиват 225 души.

2005 г. — Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки.

2008 г. — Космическият апарат на НАСА "Феникс" каца успешно близо до северния полюс на Марс.

2009 г. — Северна Корея провежда втори ядрен опит, с което създава напрежение в международната общност.

2014 г. - Се провеждат 8-те подред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки вече са гласували в предходните дни между 22 и 24 май). На 25 май България също участва в изборите за 3-ти подред път.

Родени

1802 г. — Йохан Фридрих фон Брант, германски зоолог († 1879 г.)

1803 г. — Ралф Уолдо Емерсън, американски писател († 1882 г.)

1818 г. — Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.)

1845 г. — Марин Поплуканов, български революционер († 1913 г.)

1848 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник († 1916 г.)

1852 г. — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)

1852 г. — Филип Симидов, български книжовник († 1925 г.)

1856 г. — Луи Франше д'Еспере, френски маршал († 1942 г.)

1863 г. — Хайнрих Рикерт, германски философ († 1936 г.)

1865 г. — Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1955 г.)

1865 г. — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1943 г.)

1869 г. — Георги Стаматов, български писател († 1942 г.)

1870 г. — Иван Коюмджиев, български революционер († 1923 г.)

1870 г. — Иван Куюмджиев, български революционер († 1927 г.)

1875 г. — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)

1876 г. — Иван Кирилов, български писател († 1936 г.)

1884 г. — Жан-Ришар Блок, френски писател († 1947 г.)

1887 г. — Отец Пио, италиански свещеник († 1968 г.)

1895 г. — Игор Сикорски, руски авиоинженер († 1972 г.)

1901 г. — Васил Беязов, български архитект († 1980 г.)

1902 г. — Стале Попов, писател от Република Македония († 1965 г.)

1918 г. — Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.)

1921 г. — Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат

1926 г. — Макс фон дер Грюн, германски писател

1927 г. — Робърт Лъдлъм, американски писател († 2001 г.)

1932 г. — Елка Константинова, български критик

1938 г. — Реймънд Карвър, американски писател († 1988 г.)

1948 г. — Клаус Майне, германски музикант (Scorpions)

1952 г. — Петър Стоянов, 3-и президент на България

1953 г. — Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.)

1953 г. — Ева Енслър, американска драматуржка

1958 г. — Геновева Димитрова, български журналист

1963 г. — Игор Марковски, български актьор

1973 г. — Моли Симс, американска актриса

1976 г. — Сандра Насич, германска певица

1989 г. — Наум Асенов, създател на първия в света светлинен двигател

1995 г. — Галин Петров, български медик