На 2 май православната църква чества паметта на Свети цар Борис Покръстител, а България - 1150 години от Покръстването. Борис I Покръстител приема християнството заедно с целия си род през 864 година и постепенно налага християнството в цяла България, която по негово време е една от трите най-големи европейски държави наред с Византийската и Франкската империя.

Приемането на християнството осигурява на българската държава международно признание и е фактор в изграждането на българската нация. През 870 година Борис I постига автономност на българската църква. През 886 година Борис, който приема при кръщението името Михаил, посреща в България учениците на Кирил и Методий и превръща България във фактическата родина на славянската писменост. През 889 година Борис I се оттегля от престола в полза на първородния си син Расате, но е принуден през 893 година да се върне заради опита на наследника си да се откаже от християнството. През същата година на престола вместо Расате се възкачва цар Симеон Велики, който първоначално е бил готвен от баща си за глава на българската православна църква. Цар Борис I умира през 907 година и след смъртта си е обявен за светец от църквата. 

Тържественото отбелязване на годишнината ще започне в 9:30 часа на 2 май в Плиска, където в древната базилика ще се отслужи литургия на открито. Тя ще бъде водена от патриарх Неофит, като гости ще са представителния хор на катедралния храм „Св. Александър Невски“. С ордени ще бъдат наградени премиерът Бойко Борисов и цар Симеон II.

Тази вечер ще се проведе концерт в сградата на Варненската опера, който ще е с вход свободен. Участие ще вземат представителният хор на Българската патриаршия, както и хорът на варненските момчета. Ще бъдат представени рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров и 5 църковни песнопения. Честванията ще приключат на 3 май с Тържествена света литургия, която ще митрополит Йоан ще отслужи в 9:30 часа в катедралния храм „Св. Успение Богородично“.