В Копривщица, Клисура и в местността "Оборище" край Панагюрище ще бъде чествана 139-ата годишнина от Априлското въстание. В Клисура честванията започват от 10.30 часа. Гости ще бъдат председателката на Народното събрание Цецка Цачева и депутати.

Президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената заря-проверка в Панагюрище.

Държавният глава ще приеме почетния строй на представителни части на Българската армия и ще произнесе слово.

Априлското въстание започва на 20 април (1 май) в Копривщица. То е организирано от Гюргевския революционен комитет, който разделя България на 5 революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски (Панагюрски) и Софийски.

В тях като главни организатори (апостоли) са изпратени Стефан Стамболов (с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев, Иларион Драгостинов (Стоил войвода и Георги Обретенов), Стоян Заимов (Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков), Панайот Волов (Георги Бенковски, Захарий Стоянов и Георги Икономов). В Софийския революционен окръг подготовка на въстанието не се извършва.

Копривщица въстава на 20 април, след като е направен опит да бъде арестуван ръководителят на местния революционен комитет Тодор Каблешков. Въстаниците убиват няколко заптиета и мюдюра и вземат властта в градчето. Тодор Каблешков известява за бунта апостолите на въстанието с прочутото Кърваво писмо, наречено така, защото било подписано с кръвта на убито заптие.

Съгласно взетите решения по-рано в местността "Оборище" недалеч от Панагюрище, апостолите обявяват въстанието в целия окръг, за да се избегне провалът.

Въстават Брацигово, Батак, Перущица, Панагюрище и множество околни села. Въстаниците се сражават с редовна турска армия и башибозук, като силите на империята са въоръжени с модерно оръжие и артилерия, а българите имат остаряло и недостатъчно въоръжение.

Към 7 май въстанието е потушено с невиждани жестокости.

От другите революционни окръзи подготовка е направена само в Търновския, където се залага на четническа тактика. Две големи чети - на поп Харитон и на Цанко Дюстабанов, водят тежки сражения в продължение на десетина дни, но в крайна сметка са разбити, а повечето въстаници са избити.

Смята се, че общо във въстанието са участвали около 10 000 въоръжени българи от около 100 селища и че в сраженията и при турските зверства са загинали около 30 000 души, включително жени и деца.

Отзвукът от турските зверства в Европа и в Русия е силен и в крайна сметка въстанието довежда до Руско-турската освободителна война, след което българската държавност е възстановена.