Здравна карта ще определя какви са потребностите от медицинска помощ във всяка област на страната, както и дали те са задоволени. Ако в региона има повече легла в болниците от нужното, касата ще избира с кого да работи по правила на здравното министерство. Това предвиждат част от промените в закона за лечебните заведения на министър Петър Москов, които в петък бяха изпратени за становище до членовете на Висшия медицински съвет. За да станат факт обаче, те трябва да се приемат от Министерски съвет и парламента. В националната здравна карта ще се заложат и потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение, както и от нужната апаратура за правенето им. Също така ще се заложат нужните центрове за спешна медицинска помощ във всеки регион. Целта на мерките е да се оптимизира разпределението на медицинските услуги, така че да отговарят на потребностите на хората. Подобни промени досега предлагаха не един и двама здравни министри, но те не бяха приемани. Не е ясно дали ще минат и този път, въпреки че са част от здравната реформа на Петър Москов.

С промените се предвижда връщането на задължителната акредитация (оценка от здравните власти) на лечебните заведения. В момента тя е с пожелателен характер, задължителна е само за болниците, които искат да бъдат университетски.

Положителната акредитационна оценка ще е необходимо условие и за договор с касата. При две лоши оценки пък те ще могат да се закриват. По този начин трябва да се гарантира по-добро качество, пише в мотивите на здравното ведомство към промените. В проекта се предлага и да се прекрати съществуването на онкологичните, психиатричните и кожните центрове. Те ще се влеят в структурите на болниците до тях. "Дейността, която тези лечебни заведения осъществяват, на практика не се различава от дейността, която осъществява една болница за активно лечение, което прави безпредметно съществуването им като самостоятелен вид", се казва в мотивите. След вливането на центровете в клиниките обаче те ще трябва да продължат да поддържат информационна база данни за психично и онкологично болните.

По-трудно ще се открива нова болница или нова дейност в една клиника, предвижда още проектът. Комисията, която е изработила здравната карта, ще казва дали има нужда в съответния регион от нея. Ако няма нужда, но клиниката се открие, тя няма да се включва в здравната карта и няма да има право да работи с касата. Такова разрешение ще получава едва след актуализацията на картата, което по закон се прави на три години. Аналогичен е редът и за разкриването на нови дейности във вече съществуваща болница. В проекта се предвижда и създаване на болнични консорциуми (обединения), с които клиниките да кандидатстват за договор с касата.

Също така се предлага директорите на центровете за спешна помощ, за трансфузионна хематология, на психиатричните болници, на домовете за деца да се атестират на една вместо на три години. От здравното министерство искат да дадат права на медицинските сестри и лекарските асистенти да лекуват самостоятелно. Сега те могат да правят това само под лекарско наблюдение. Какво точно ще могат да вършат сами ще се определи с наредба. Най-вероятно това ще са определени изследвания, поставяне на инжекции, превръзки. Засега право да работят без надзор на лекар имат само акушерките.

Улесняват тестовете на лекарства

По-лесно да се извършват изпитвания на лекарства в България, предвиждат още идеите за промени в закона за лечебните заведения. За тази цел се дава възможност на диагностично-консултативните центрове да откриват още 5 легла. По този начин лекарите в тях ще могат да наблюдават пациентите, на които изпробват новите медикаменти до 48 часа. Клиничните проучвания са все по-широко застъпени в България. През последните години някои от тях започнаха да се правят извън болниците. Става дума за лекарства, които по принцип пият хронично болни хора в домовете си, например за белодробни заболявания. Освен това с промените се предлага в самостоятелните медико-диагностични лаборатории да не се извършват изследвания само по една медицинска специалност, а по повече.

Взимаме здравен код от джипито

Джипитата да раздадат на пациентите си техния уникален персонален код за достъп до медицинското им досие в НЗОК. Това предвижда промяна в закона за здравното осигуряване на депутата от ГЕРБ Семир Абу Мелих. Кодът се въведе преди години, но малко хора се възползваха от него заради това, че се дава от регионалните офиси на касите. Затова депутатът иска да го връчват джипитата. Освен това предлага чрез него пациентите директно по интернет да подават жалби, ако не са доволни от лечението си в болница.

Грижи по домовете за болни деца

Грижи по домовете за тежко болни деца се предлагат още в промените на закона за лечебните завдения. Идеята е да се създадат Медико-социални центрове, в които да се оказва помощ на семейства на деца с увреждания и хронични заболявания. В тях ще се извършват диагностика, лечение и рехабилитация. Също така обучение на родителите им как да се грижат за болните си малчугани. Ще се осигуряват и посещения от медицински специалисти по домовете. Центровете ще предоставят и социални услуги. Целта е да се улеснят хората, както и да се изведат деца от домовете за сираци.

Лекарите ще работят на 12-часови смени

Лекарите да могат да работят на 12-часови смени вместо на по-малки, предвижда още законопроектът. В момента някои медици се трудят на намалено работно време. Според Кодекса на труда обаче в тези случаи смяната на медицинските екипи може да бъде 7 или 8 часа. Това силно затруднява работата и лечението на пациентите, се казва в мотивите на здравното министерство. Заради това неудобство напускат и кадри от Спешна помощ. По тази причина оттам предлагат смените да станат 12 часа. Освен това се въвежда минимално изискване за работа за специалистите от болниците, които имат и частна практика в районите с недостиг на лечебни заведения. Те трябва да са в кабинетите си поне 10 часа на седмица.

Пълна каша с отстъпките за лекарства

Депутати от партията на Москов искат отмяната им

Пълна каша се очертава с отстъпките за лекарствата, които фирмите трябва да дават на здравната каса. Това става ясно от предложенията на депутатите към внесените от Министерски съвет промени в закона за здравното осигуряване. Проектът ще се гледа на второ четене в парламентарната здравна комисия този четвъртък. Всички фирми да дават задължителни отстъпки за медикаментите, които покрива касата, предлага Министерски съвет. Идеята е така да се контролират разходите за лекарства, които непрекъснато растат. Изненадващо обаче депутати точно от партията на здравния министър Петър Москов искат отмяна на задължителните отстъпки. Вили Лилков от ДСБ предлага договарянето на отстъпки да стане пожелателно, както е в момента. Колегата му от ДБГ доц. Димитър Шишков пък има различни виждания. В едно от предложенията си той също подкрепя отпадането на задължителното договаряне. В друго обаче заедно с колегата си от ДСБ Валентин Павлов предлага отстъпките да са задължителни само за новите молекули, не и за генеричните. Двамата реформатори имат и втора идея - здравната каса да изготви с фирмите национално споразумение за разходите за лекарства. Ако такова няма, тогава да се въведат отстъпки от 2.5 до 15 процента за всички иновативни молекули. Без отстъпки тези нови лекарства да не се плащат от НЗОК. В същото време обаче неговият колега Вили Лилков предлага изключение да има за "лекарствата, които са без алтернатива", на практика това са точно всички иновативни молекули.

Без лимити и за онкологията

Няма да има лимити за лечението на хората с рак, пациентите на диализа и ражданията. Това уверение са получили директори от асоциациацията на университетските болници на среща със здравния министър Петър Москов. Как ще стане това трябва да се реши на следващото заседание на Надзорния съвет на НЗОК в края на април.