На 16 април се навършват 90 години от атентата в църквата "Света Неделя" - най-кървавият в историята на България. Покушението е организирано от дейци на Българската комунистическа партия. При взривяването на 25 кг тротил, поставен на тавана на църквата, са убити веднага 134 души, ранените са около 500, мнозина след това почиват от раните си. Окончателната равносметка е 234 убити.

Атентатът е предшестван от убийството на генерал Константин Георгиев на 14 април от комунистически терористи. Според замисъла на организаторите погребението на генерала е трябвало да събере на едно място политическия и гражданския елит на България, включително и цар Борис III, както всъщност и станало. Царят обаче закъснял, понеже бил на друго погребение.

Самият атентат е трябвало в крайна сметка да предизвика въстание и установяване на комунистическа власт по съветски образец.

При взрива загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Всички членове на правителството оцеляват и имат само леки наранявания.

Преки извършители на атентата са клисарят на църквата Петър Задгорски, Петър Абаджиев и Асен Павлов, които пренасят експлозивите и Никола Петров, който запалва фитила. Смята се, че те са дйствали под ръководството на Марко Фридман, ръководител на структура на военната организация на БКП.

Петър Задгорски, Марко Фридман и подполковник Георги Коев, в чиято къща се укривал ръководителят на военната организация на комунистите Иван Минков, са заловени, съдени и осъдени на смърт чрез обесване. Публично са екзекутирани на 27 май в центъра на София. 

Част от организаторите на атентата успяват да избягат в чужбина, а друга част са убити от полицията при опит да бъдат арестувани.

Още вечерта след атентата е обявено военно положение, което продължава до 24 октомври. 

Властта отговаря с жестоки репресии, при които са убити множество леви интелектуалци, дейци и симпатизанти на комунистическата партия. 

Все още се спори дали атентатът е поръчан от Москва или организиран изцяло от БКП, но има данни, че службите на СССР са го финансирали. 

Според оценката на БКП, дадена малко по-късно, атентатът е „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение". По-късно в официалните версии се твърди, че атентаторите са действали самостоятелно и без одобрението на партията. 

И до ден днешен обаче БКП не се е разграничила и не е осъдила категорично терористичния акт.