Събития

527 г. — Начело на Византия застава Юстиниан I

1572 г. — Група протестантски пирати превзема град Брийле.

1579 г. — Основан е университета във Вилнюс.

1778 г. — Бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър Полък създава знака на долара.

1803 г. — Френското правителство забранява да се дават имена на деца, които ги няма в календара.

1808 г. — Император Александър I провъзгласява присъединяването на Финландия към Русия.

1826 г. — Патентован е двигателят с вътрешно горене.

1875 г. — Лондонският вестник Таймс първи започва да печата всекидневна метеорологична информация.

1889 г. — В Чикаго се появява на пазара първата миеща машина, изобретена от Джозефин Кокрейн.

1890 г. — В САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус.

1891 г. — Художникът Пол Гоген отплавал за Таити.

1906 г. — Подписана е Международна конвенция за защита на птиците.

1916 г. — В България се въвежда Григорианския календар и датата не съществува в календара от тази година.

1918 г. — Първата Световна Война: Създадени са Кралските Военновъздушни сили като амалгама от Кралския летателен корпус (Royal Flying Corps) и Кралската флотска въздухоплавателна служба (Royal Naval Air Service).

1933 г. — Немският крайцер Адмирал Шеер е спуснат на вода.

1936 г. — Основан е аржентинският ФК Лухан.

1937 г. — Бирма (днес Мианмар) се отделя от Индия.

1939 г. — Пада Втората испанска република.

1940 г. — В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.

1946 г. — Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър.

1947 г. — В София е основан Съюз на българските композитори — творческа организация на композитори и музиковеди

1948 г. — Студената война: Започва блокадата на Берлин, след като контролираното от Съветския съюз правителство на Източна Германия, предприема проверки на пътния и жп трафик със Западен Берлин.

1959 г. — Създадена е Българска национална филмотека (първоначално името ѝ е Държавен филмов архив).

1960 г. — САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен изкуствен спътник.

1966 г. — В Сенегал е открит първият в света фестивал на африканското изкуство.

1976 г. — Стив Джобс и Стийв Возняк основават Apple Computer, Inc.

1979 г. — Иран е провъзгласен за ислямска република.

1987 г. — Американецът Стивън Нюмън завършва за 4 години първата околосветска пеша обиколка (36 200 км, посетени 20 страни на пет континента).

1997 г. — Кометата Хейл-Боп преминава през перихелий.

1998 г. — На публичен търг в Лондон цигулка Страдивариус е продадена за 1 526 000 долара — световен рекорд за цена на музикален инструмент.

2006 г. — Основана е официално Агенцията за борба с тежката организирана престъпност.

2009 г. — Хърватия и Албания стават членове на НАТО.

Родени

1578 г. — Уилям Харви, английски лекар († 1657 г.)

1647 г. — Джон Уилмът, английски поет († 1680 г.)

1697 г. — Прево, френски писател и журналист, автор на „Манон Леско“

1732 г. — Йозеф Хайдн, австрийски композитор († 1809 г.)

1753 г. — Жозеф дьо Местр, савойски философ († 1821 г.)

1809 г. — Николай Гогол, руски писател, поет и драматург († 1852 г.)

1815 г. — Ото фон Бисмарк, първи канцлер на обединена Германия († 1898 г.)

1842 г. — Араби-паша, египетски лидер († 1911 г.)

1847 г. — Йордан Брадел, български лекар († 1899 г.)

1852 г. — Стефан Бочаров, български военен лекар († 1937 г.)

1862 г. — Антон Митов, български художник († 1930 г.)

1868 г. — Едмон Ростан, френски драматург († 1918 г.)

1873 г. — Сергей Рахманинов, руски композитор († 1943 г.)

1875 г. — Едгар Уолъс, писател († 1932 г.)

1878 г. — Кирил Совичанов, български революционер и учител († 1961 г.)

1881 г. — Октавиан Гога, румънски поет, общественик, политик, драматург

1884 г. — Георги Богровски, български политик († 1959 г.)

1887 г. — Леонард Блумфийлд, американски лингвист († 1949 г.)

1905 г. — Еманюел Муние, френски философ, представител на персонализма

1906 г. — Александър Сергеевич Яковлев, съветски авиоконструктор († 1989 г.)

1908 г. — Ейбрахам Маслоу, американски психолог († 1970 г.)

1909 г. — Бинка Вазова, българска художничка († 2007 г.)

1933 г. — Клод Коен-Тануджи, френски физик, Нобелов лауреат

1920 г. — Велико Йорданов, български учител († 2004 г.)

1920 г. — Евгени Матеев, български икономист († 1997 г.)

1920 г. — Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент († 1997 г.)

1926 г. — Ан Макафри, американска писателка († 2011 г.)

1929 г. — Иван Станчов, български дипломат

1929 г. — Милан Кундера, чехословашки писател

1931 г. — Петър Пашов, български езиковед († 2009 г.)

1933 г. — Клод Коен-Тануджи, френски физик, Нобелов лауреат

1938 г. — Ради Неделчев, български художник

1939 г. — Людмил Даковски, български учен

1939 г. — Петко Еврев, български архитект

1940 г. — Вангари Маатаи, кенийска активистка, Нобелов лауреат († 2011 г.)

1941 г. — Самюъл Дилейни, американски писател

1941 г. — Рашко Сугарев, български писател

1945 г. — Джан Батиста Кампаньола, италиански дипломат

1946 г. — Ариго Саки, италиански футболен треньор

1953 г. — Алберто Дзакерони, италиански футболист

1954 г. — Джанкарло Антоньони, италиански футболист

1966 г. — Симеон Владов, български актьор

1974 г. — Владимир Бесчастних, руски футболист

1975 г. — Магдалена Малеева, българска тенисистка

1978 г. — Силвия, българска поп-фолк певица, сред първите звезди на "Пайнер" и "Планета" ТВ

1980 г. — Ренди Ортън , американски кечист

1983 г. — Кристиан Шулц, немски футболист

1983 г. — Херман Пиетробон, аржентински футблист

1986 г. — Иреен Вюст, холандска скоростна кънкьорка

1987 г. — Дин Джънхуй, китайски снукър играч