По искане на част от туристическия бранш ще бъде внесено предложение за законова промяна, с която да се въведат ваучери за почивки в родните курорти. Идеята е 60 лв. от заплатата да се получават като талони за почивки всеки месец. Целта на мярката била да се помогне на хотелиерите, тъй като сезонът е пред провал заради отлива на руски туристи. Както и да се осигурят безплатни ваканции на тези, които не могат да си го позволят от години. Никой обаче не обяснява, че всъщност почивките не са безплатни, тъй като 60-те лева не са допълнително върху месечното възнаграждение, а ще бъдат част от него. Така със законова промяна ще ни накарат да се лишаваме от тези 60 лева месечно, за да почиваме след това под строй на родното море. Не е ясно обаче дали ще можем с талоните да плащаме във всеки избран хотел и по всяко време. Искрено се съмнявам, че хотелиер, който има договор за юли-август с голям немски или скандинавски туроператор, ще ни намери място за избраните дати за "безплатната почивка". Ако се осъществи идеята, за собствениците на ваучери ще им се наложи да се борят с управители и рецепционисти да намерят място по родното Черноморие. Както и да събират тен през май, септември и октомври, тъй като през останалото време за хотелите си има други клиенти. Така цялото семейство ще планира отпуската си според благоволението на родните хотелиери или пък ще почива в по-нетърсените места, при по-ниско качество, но във високия сезон.

Според хотелиерите ваучерите ще са по желание. В същото време обаче сумата, платена с талони, е освободена от данъци. И ако е изгодно за бизнеса, искам някой да ми обясни как точно служителят ще възрази срещу получаването на тези ваучери вместо пари? Ясно е, че шефът ще вземе решението. Или случайно у нас няма безработица и всеки на секундата може да смени работното си място? И защо една майка с 500 лв. заплата трябва да отделя 60 от тях всеки месец за почивка, ако има по-спешни нужди, като да си плати тока, наема, да си нахрани детето или да го прати на уроци по математика?

Ваучерите за почивки повдигат и друг въпрос. Нима само туристическият бизнес у нас е закъсал? Не трябва ли да има и ваучери за българските обувки, за български дрехи, за закупуване на жилища, за български книги? Нима и други браншове нямат нужда от подпомагане? Защо направо не се откажем от левовете и да въведем купонната система? Така и хазната няма да събира данъци и за всеки бизнес, добър или лош, ще има работа.

При управлението на Хитлер германските граждани са били задължени да шият костюмите си от плат, произведен в Германия, да карат немски коли и т.н. Призивът да почиваме в България и да отделяме от парите си всеки месец за целта, малко ми напомня тази ситуация. В крайна сметка последната дума трябва да е на пазара. Не можем да почиваме под строй по родните плажове. Местата, които не са презастроени и предлагат качествен продукт на поносима цена, и това лято няма да останат празни. Който в момента не може да си позволи почивка, едва ли ще се зарадва на възможността да получава по 60 лева по-малко всеки месец, за да плажува. Хората, които имат пари пък, почиват за удоволствие в България или пък предпочитат да прекарат ваканцията си в чужбина. Те също едва ли ще са доволни от опцията с ваучерите. Хазната също няма да събере по този начин една част от предвидените данъци. И следващия път, когато туризмът поиска национална реклама, ще получи отговора - "Нали имате ваучери". Така единствените доволни от закона ще са калпавите хотелиери, които иначе няма как да си докарат клиенти.