Страната ни се нарежда отново на последно място в класациите, като този път това е тази на работното възнаграждение на час.

Така средното почасово заплащане на труд за цялата икономика в Европейския съюз е 23,7 евро, а у нас един работник получава едва 3,7 евро за 60 минути труд. Страните от еврозоната могат да се похвалят с малко по-висока надница, а именно - 28,4 евро на час. Това почасово заплащане обаче не е характерно за работещите в селското стопанство и публичната администрация.

Върху тези данни на европейската статистическа служба „Евростат" „стъпаха" от синдиката КТ „Подкрепа", които поканиха на кръгла маса своите колеги от КНСБ, представители на властта и работодатели, за да обсъдят темата за работещите бедни в България.

От КТ „Подкрепа" обърнаха поглед и към други данни на „Евростат", според които през последните няколко години повече от 21 на сто от българите живеят под прага на бедността. Около 600 хиляди от тях попадат в категорията на работещите бедни, което в превод означава - ниско платени работници, на пълно работно време, които получават около или по-малко от 400 лева на месец.

„Работещите бедни започват да се появяват в България в края на 90-те години", разказа почетният президент на КТ „Подкрепа" д-р Константин Тренчев.

Макар признанието му, че темата е сериозна, трудна за решаване, светът живее на дългове, а разслояването на обществото е все по-голямо, д-р Тренчев се опита да посочи кой може да ни помогне да се справим с този феномен.

„Първата категория е тази на политиците, които обаче безкрайно ме отвращават. Втората и по-надеждна категория е тази на работодателите, които пък са тежко рекетирани от политиците", отбеляза още почетният председател на синдиката.

България е мястото, което е най-удачно за дебат по причина на работещите бедни, убеден е и новият президент на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов.

Той от своя страна напомни, че в страната ни пред последните години са закрити много качествени работни места, а появилите се чуждестранни инвеститори са се оказали търсачи на бързи печалби, но не и мислещи за работниците си.

Още по-негативна картина на ситуацията в страната ни описа изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

„В последните четири години ние имаме символичен ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП), хроничен бюджетен дефицит, 14,3% на сто от бюджетните разходи са за социално подпомагане, дефицити в НОИ и в НЗОК, срив на инвестициите".

„За да няма работещи бедни, икономиката ни трябва да работи добре", отсече Данев.