Джобът на българите няма да олекне заради новия дълг от 16 млрд. лв., поне през следващата година, защото в основната част нов дълг няма. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в предаването „Тази сутрин” по bTV, след като в сряда Народното събрание одобри ратификацията на новия външен дълг. Това стана с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ, ДПС и БДЦ. Срещу заема гласуваха от БСП, „Атака” и Патриотичния фронт.

„Това е рутинна процедура от икономическа гледна точка, но залогът за тази процедура е изцяло политически. Въпрос е на малки политически дивиденти и е въпрос на избор дали политическите партии ще правят политика – едни показаха твърдост, други като БСП направиха от това основна опорна точка”, коментира Дончев.

По думите му, сумата от 16 млрд. лв. е таван, който може да бъде достигнат при необходимост в бюджетите за 2016 г. и 2017 г. „Освен това правителството не може да изхарчи повече, отколкото е записано в бюджета. Всеки депутат в бъдещите години ще има възможност да се запознае с тези планове”, допълни вицепремиерът.

„На всички стана ясно, че дългът е за финансиране на стар дълг. Абсурд е лява партия да настоява запо-малко разходи. В парламента бяха проявени симптоми на психичните неврози, например на хистеричния пристъп”, припомни още Томислав Дончев, след като скандалите в пленарна зала достигнаха ново дъно при дебатите за дълга.

„АБВ и ПФ не са искали нищо от нас, не се занимаваме с търговия, а с политика. Въпреки всички политически инструменти, с които разполагам, не мога да отговарям за действията на една или друга политическа сила, но, както неведнъж съм казвал, не отнемайте възможността на никой да става по-добър”, коментира вицепремиерът позициите, които заеха парламентарно представените партии при гласуването.

Той потвърди, че сделката за дълга не е била добре представена на обществото. „Доброто управление означава непрекъснат самоанализ, включително и в грешките – липсваше по-адекватно комуникиране в аванс, не само за тези, които осигуряват подкрепа. В една нормална държава с добра политическа класа подобна процедура никога не е предмет на спорове”, подчерта вицепремиерът.

„Горанов обясни по отличен начин, може би малко късно. По-добре късно, отколкото никога, но всички се опитваме да бъдем по-добри”, обобщи Томислав Дончев.

Последствията от бедствията

Вицепремиерът коментира и действията на държавата срещу последствията от природните бедствия. През последните четири години за възстановяване са похарчени 371 млн. лв. „Около 50 млн. лв. са за превенция, но останалите са за неотложни ремонти, в по-голямата си част за публична инфраструктура”, обясни той.

Според него ангажиментът на държавата към публичната инфраструктура е ясен и затова по-важно е какво се прави при частните имоти. „Най-добре би било всеки да застрахова сам имуществото си, но това са едва около 7% от гражданите. Не е редно държавата да притиска, като въвежда задължително застраховане. Когато дава подпомагане, държавата трябва да го фокусира върху този, който наистина има нужда”, посочи Томислав Дончев.

По думите му, за определяне на размера на държавната помощ на пострадали при бедствия трябва да се използва данъчната оценка, на базата на която се плащат данъци. „Не е разумно да искате помощ в по-голям размер”, категоричен бе вицепремиерът.

Той обаче призна, че има проблем с данъчната оценка по отношение на старите сгради – в повечето случаи тя се разминава с реалната цена на имота. „Това също е част от проблема”, подчерта Томислав Дончев.