Всеки втори (51%) здравноосигурен българин е готов да плаща допълнително за здраве, за да си осигури повече внимание от страна на лекарите и по-добри грижи в болницата. Това показват резултатите от проучване на социологическа агенция, поръчано от Националната пациентска организация. То е направено през януари и февруари.

Склонните да броят повече пари уточняват, че биха отделяли средства и за допълнителна вноска, ако срещу това им бъде осигурено безплатно болнично лечение. Другите условия са да не им се искат пари за лекарства, консумативи или изследвания, когато ги хоспитализират. Както и да отпаднат направленията за спец иалист и изследвания или лимитите им да бъдат увеличени. Като условие да плащат допълнителна вноска те посочват и повече безплатни и по-евтини лекарства.

49 на сто от запитаните не са съгласни да доплащат за здраве

Близо половината българи са категорични, че здравната вноска трябва да остане 8 процента, колкото е сега. Други 18 на сто са посочили, че тя трябва да се увеличи. Според 15% от тях вноската трябва да достигне 10 процента, а 3 на сто са за вноска от 11 и повече процента.

13 на сто от българите дори смятат, че вноската трябва да бъде намалена, тя трябва да е около 5 - 7 процента.

Една четвърт от анкетираните пък заявяват, че не могат да преценят.

66 на сто в проучването са категорични, че трябва да получават по-добра здравна грижа за заплащаните от тях здравни вноски.

Според 32% от българите болниците „източват“ най-голяма част от финансовите ресурси в сектора. Толкова са и тези, според които здравната каса е тази, която източва най-много средства в здравеопазването. Други 46 на сто са на мнение, че трябва да се засили контролът при доплащането от страна на пациентите. За повече контрол при приема в болница и при провеждането на търгове се обявяват съответно 38% и 36% от анкетираните.

Според 32 на сто пък трябва да има повече контрол при отпускането на направления. 64% от хората посочват, че са

съгласни с въвеждането на спешен пакет

в който да се определи точно състоянието на спешност и здравно неосигурените да могат да използват само този пакет.

Процентът на ромите, които не са съгласни с въвеждането на този пакет, обаче е много по-висок от средния дял на противниците на тази идея. При среден дял 16% на хората, обявили се против тази идея, сред циганите този дял достига 27 процента. Повечето българи (87%) подкрепят създаването на допълнителен здравен фонд за децата, 78 на сто - за пенсионери, а 68% - за социално слабите.