Въвеждане на данък върху пенсиите от 10% предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Идеята на работодателската организация е представена пред социалния министър Ивайло Калфин, представители на партиите в НС и синдикати на вчерашната среща в МТСП за пенсионната реформа. Идеята е хората, които са се пенсионирали, но продължават да работят, да плащат данък върху общия размер на доходите си. Сега с налог се облагат само заплатите на все още трудещите се пенсионери. Според становището на НОИ освен България в ЕС има едва още три страни – Литва, Словения и Унгария, в които няма данък върху пенсиите.

От бизнеса предлагат работещите пенсионери да имат избор и вместо данък „пенсия” да решат какво искат да получават -

заплата или пари за старини

От АИКБ са заявили, че в много страни в Европа пенсионерите, които продължават да се трудят, не получават едновременно пълна пенсия и заплата. „Дискусията по темата ще продължи в следващите заседания. Трябва да се съобразим с многото хора, които получават минимални пенсии и с липсата на необлагаем минимум”, заяви съветникът на социалния министър Николай Николов след срещата.

Повечето работодателски организации не са съгласни с предложението на МТСП най-високият осигурителен доход да се обвърже с минималната заплата. Бизнесът предлага най-високата сума, върху която могат да се осигуряват работещите, да се определя според средния за страната осигурителен доход. От КНСБ пък предлагат максималният осигурителен праг да е 10 пъти по-висок от минималния. Синдикатите настояват и за възможността хората сами да решават дали при изчислението на пенсиите им да се взимат предвид 3 години преди 1997 година. Разчети на НОИ показват, че ако този период не бъде взет при изчисляването на пенсиите

всеки трети нов пенсионер

ще получава по-висока сума. От профсъюза настояват още през 2017 година тежестта на една година осигурителен стаж, нужна при определяне на размера на пенсията, да се увеличи от 1,1% на 1,2%, както и от 2020 година до 2035 година тежестта да продължи да нараства с 0,5%, което да доведе до ръст на парите за старини. Данни на НОИ показват, че за увеличението за 2017 година на института ще са нужни още 16,5 млн. лв. при условие, че е само за новоотпуснатите пенсии. Ако се приложи за всички пари за старини, сумата ще набъбне до 760 млн. лв. „Това ще постави в риск финансовото равновесие на НОИ, което и сега е плачевно”, предупреди Николов. МТСП предлага още вноската в частните фондове за втора пенсия да не се увеличава от 5% на 7%. За сметка на това от догодина трябвало да започне плавен ръст на осигуровките за пенсия и срещу безработица, съответно с 0,5% и 0,2%.

Работодателите зоват за отмяна на тристранката

Работодателите поискаха утрешното заседание на тристранката да бъде отменено. „Получихме писмо за БСК, в което се иска заседанието да бъде насрочено за следващата седмица поради заетостта на председателя. Писмото е подкрепено от КРИБ и БТПП”, заяви вчера Николай Николов от МТСП. Само преди седмица от бизнеса заплашиха, че ще напуснат тристранката, защото социалният диалог се провеждал само със синдикатите. Работодателите настояха за спешно свикване на заседание, на което да бъдат обсъдени всички предложения за промени в социално- и здравноосигурителните системи. Вчера от МТСП са започнали разговори с останалите участници в съвета за възможността заседанието да бъде насрочено за следващата седмица.

Комисия в НС подхваща частните фондове

Депутатите създадоха вчера временна комисия, която ще нищи дейността на частните пенсионните фондове. Всички парламентарни групи се обединиха около нуждата от формирането на звеното, което ще се оглавява от социалистката Корнелия Нинова.

Дебатите по темата в НС все пак не минаха без нападки. От БСП обвиниха шефката на бюджетната комисия от ГЕРБ Менда Стоянова в манипулации, като заявиха, че именно това налага създаването на новото звено. От ГЕРБ и РБ защитиха колежката си, която отказа да отговаря на лични нападки. Самата Стоянова смята създаването на звеното за излишно, тъй като бюджетната комисия се занимавала с темата. Тя обаче призова депутатите от ГЕРБ да подкрепят идеята, защото обратното можело да бъде тълкувано като опит за поставяне на чадър над КФН. Лидерът на ДПС Лютви Местан определи от своя страна тази позиция като популистка. „Когато едно управление следва страха от утрешните заглавия на вестниците, то е популистко, а не отговорно”, коментира той.