Бизнесмени и политици имат засилен стремеж към получаване на научни звания през последните години. За тази тенденция съобщи председателят на Съюза на учените в България и зам.-председател на БАН акад. Дамян Дамянов вчера по време на дискусия, свързана със Закона за развитие на академичния състав.

Идеята беше законът, който влезе в сила през 2011 г., да разреши участието на добри практици в учебната дейност на университетите. „Вместо това обаче се засили стремежът на специалисти – практици, инженери, бизнесмени, а и на доста политици към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации”, обясни акад. Дамянов.

От 2011 г. насам, когато се закри Висшата атестационна комисия (ВАК) и всеки университет може да присъжда научни степени България е произвела 7270 учени.

Според експертите обаче проблемът не е толкова в общия брой, колкото в бързото темпо, с което се увеличават доценти, професори и доктори през последните години. Законът е отворил и много вратички за злоупотреби, срещу които МОН на практика няма механизъм за противодействие.

„Нарушенията на етиката и морала са многопосочни - манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване, използване на данни без упоменаване на източника, перифразиране”, обясни акад. Дамянов. Той допълни, че тези нарушения са оставени единствено на съвестта на учените като се разчита на академична почтеност.

Особено тежък е и проблемът на плагиатството, който разширява пределите си - от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти. „Само засегнатите лица могат да повдигнат въпроса пред съдебна инстанция, проблемът има тригодишна давност, съдът е некомпетентен по много въпроси”, добави още акад. Дамян Дамянов.

Учените се обединиха около идеята за създаване на единни национални критерии, на които да отговарят всички новоизбрани учени оттук нататък. Това може да се случи с поправка в сегашния закон или със създаване на нов. В момента всеки университет може да произведе свой доцент и професор по свои критерии.

Трябва изцяло нов закон

„Може би в 43-тото Народно събрание ще можем да поправим не малко грешки, които бяха допуснати при приемането на действащия Закон за развитие на академическия състав”. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан по време на дискусията - „Законът за развитие на академичния състав - крайно време за промяна”, която се проведе в СУ вчера. Той обясни, че е силно резервиран относно промени в действащия закон и се застъпи за създаване на изцяло нов.

„Много се радвам, че вече има постигнато съгласие около необходимостта от минимални единни наукометрични изисквания. През 2010 г. при обсъждането на новия Закон за академическия състав тази идея беше синоним на реакционно мислене.