Най-новата си постановка „Свекърва” от Антон Страшимиров Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще представи в Пазарджик на 9 февруари, в Народния театър „Иван Вазов” - София на 10 февруари и в Плевен на 11 февруари. Началният час на спектаклите и в трите града е 19.00, съобщиха от варненския театър за Moreto.net.

Режисурата и музикалната среда на „Свекърва” са дело на Стоян Радев Ге. К., сценографията и костюмите - на Мира Каланова, фотографията, дизайнът на плаката и програмата – на Симеон Лютаков. Продукцията се осъществява, съвместно със сдружение „Арт Актинг”, по програмата „Варна, територия на творчеството”, със специалното присъствие на Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Христо Мутафчиев. Медиен партньор на турнето е БГ РАДИО.

Участват Веселина Михалкова (Костанда), Теодора Михайлова (Старата), Стефан Додуров (Велчо-Свилен), Петя Янкова (Дечка), Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Гергана Плетньова (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка) и др.

„Свекърва” спечелва конкурса за откриване на Народния театър

В конкурса за откриване на Народния театър Антон Страшимиров участва със „Свекърва” и още две пиеси, създадени по време на пребиваването му в Швейцария. Само един от текстовете подписва с името си, за автор на „Свекърва” посочва съпругата си с бащината й фамилия и изпраща пиесите от различни места. Конспиративният подход проработва, журито отличава и трите творби, като отрежда първа награда за „Свекърва”. Разкритията около тази литературна манипулация предизвикват недоволство срещу автора, заради което „Свекърва” се играе за пръв път не в София, а в родния град на Страшимиров - Варна на 21 февруари 1907 г. Два месеца по-късно, на 23 април 1907 г., следва и премиерата в Народния театър.

„Свекърва” от XXI век

Театралният път на тандема Стоян Радев и Веселина Михалкова също започва със „Свекърва” – тя е Костанда, той – синът й Велчо-Свилен.

20 години по-късно двамата отново са заедно в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик. И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от XXI век е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална. Метаморфозата личи най-напред от плаката, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва. Така класическата комедия на Антон Страшимиров отключва въображението за един съвременен асоциативен театър, дистанциран от миналото с елегантна само/ирония.