Събития

1644 г. — Френският актьор Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима Молиер.

1687 г. — В Япония с императорски указ се забранява убиването на диви животни.

1738 г. — В Лондон започва строителството на Уестминстърския мост.

1820 г. — Руска експедиция начело с Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев приближава брега на Антарктида.

1871 г. — Пада Парижката комуна.

1895 г. — Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава тласък на българското промишлено производство.

1935 г. — Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.

1935 г. — В Германия е произведен първият изкуствен изумруд.

1937 г. — По нареждане на Сталин в Москва е арестуван Кръстьо Раковски по обвинение "за участие в контрареволюционна терористична организация".

1938 г. — Рудолф Карачола поставя рекорд за най-бързата официално отчетена скорост на обществен път — 432.7 км/ч с автомобил Мерцедес-Бенц W195 Rekordwagen.

1939 г. — Алберт Айнщайн обявява, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като мощен източник на енергия, което се използва за създаването на атомната бомба.

1946 г. — В Русе е открито Висше техническо училище, днешния Русенски университет.

1956 г. — Елвис Пресли се появява за пръв път по телевизията.

1981 г. — Държавите членки на Съвета на Европа подписват Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.

1985 г. — ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което се поставя началото на "възродителен процес".

1986 г. — Космическата совалка на САЩ "Челинджър" се взривява 73 секунди след своето десето излитане, при което загиват всичките седем астронавти на борда.

1988 г. — Върховният съд на Канада обявява за противоконституционен закона, който забранява абортите.

1998 г. — Открита е първата отсечка на Софийското метро — от бул. Сливница до бул. Константин Величков, с дължина 6,5 км и 5 станции.

2004 г. — Открита е втора версия на компютърния вирус Mydoom.

Родени

1457 г. — Хенри VII, крал на Англия († 1509 г.)

1540 г. — Лудолф фон Цойлен, германски математик († 1610 г.)

1600 г. — Климент IX, римски папа († 1669 г.)

1611 г. — Ян Хевелий, полски астроном, градоначалник и пивовар († 1687 г.)

1717 г. — Мустафа III, султан на Османската империя († 1774 г.)

1812 г. — Илия Гарашанин, сръбски държавник († 1874 г.)

1834 г. — Александру Чернат, румънски генерал († 1893 г.)

1841 г. — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски пътешественик († 1904 г.)

1852 г. — Ефрем Каранов, български книжовник († 1927 г.)

1853 г. — Владимир Соловьов, руски философ († 1900 г.)

1853 г. — Хосе Марти, кубински революционер († 1895 г.)

1858 г. — Стоян Данев, министър-председател на България († 1949 г.)

1873 г. — Колет, френска писателка († 1954 г.)

1879 г. — Франсис Пикабия, френски художник († 1953 г.)

1884 г. — Йордан Пеев, български висш офицер († 1938 г.)

1887 г. — Артур Рубинщайн, полски пианист и диригент († 1982 г.)

1891 г. — Никола Хаджипетков, български военен деец († 1949 г.)

1897 г. — Валентин Катаев, руски писател († 1986 г.)

1913 г. — Леон Суружон, български цигулар и педагог († 2007 г.)

1921 г. — Атанас Манчев, български поет († 1944 г.)

1922 г. — Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1993 г.)

1922 г. — Цветан Ангелов, български писател († 1982 г.)

1930 г. — Цветан Стоянов, български преводач и писател († 1971 г.)

1931 г. — Сакьо Комацу, японски писател

1935 г. — Дейвид Лодж, английски писател и критик

1936 г. — Исмаил Кадаре, албански писател

1936 г. — Любен Попов, български шахматист

1940 г. — Асен Георгиев, български актьор

1940 г. — Карлос Слим Елу, мексикански милиардер

1943 г. — Кирил Ценевски, режисьор от Република Македония

1947 г. — Иван Минеков, български скулптор

1949 г. — Божил Колев, български футболист

1953 г. — Хайгашод Агасян, български инструменталист, певец и композитор

1953 г. — Христо Димитров-Хиндо, български сценарист

1955 г. — Никола Саркози, президент на Франция

1955 г. — Огнян Радев, български учител

1957 г. — Александър Железняков, руски физик

1957 г. — Константин Димитров, български политик

1964 г. — Георги Христов, български поп-певец

1966 г. — Марк Лорънс, американско-британски писател

1968 г. — Диджей Мъгс, американски музикант

1969 г. — Фердинанд Хелерс, шведски шахматист

1977 г. — Такума Сато, японски пилот във Ф1

1978 г. — Джанлуиджи Буфон, италиански футболен вратар

1980 г. — Ник Картър, американски поп певец (Бекстрийт Бойс)

1981 г. — Марко Бабич, хърватски футболист

1982 г. — Калоян Патерков, български актьор

1986 г. — Иван Скерлев, български футболист