„Напредъкът на България в съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност е бавен." Това е основното заключение на Европейската комисия в доклада за страната ни по механизма за сътрудничество и проверка, съобщиха източници от Брюксел за „Труд". Все пак според тях документът е по-малко критичен от очакваното.

Посочени са същите две слабости, които фигурираха и в евродоклада от 2014 г. - бягствата на осъдени и несъвършената система за случайно разпределение на делата в съда.

Положителни са оценките за главния прокурор Сотир Цацаров и в трите глави от доклада - по съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. Но не са такива за Висшия съдебен съвет ( ВСС), за изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и за законодателите. Към тях са насочени главните очаквания на ЕК за конкретни мерки, които да доведат до бъдещ напредък.

Евроекспертите отбелязват, че „обвинението е постигнало увеличение на броя и бързина на процедурите по корупционни дела и дела срещу организираната престъпност". Те сочат, че „основното забавяне е в съдебната фаза, където има случаи делата след дълго време да се връщат обратно на прокуратурата", което се тълкува от общественото мнение като отказ от правосъдие от страна на съдиите.

Евроекспертите обръщат внимание и на друг познат от предишни доклади проблем: че прилагането на формални разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс спъват работата на спецпрокуратурата и спецсъда. Според пратениците на ЕК проблемът е там, че на спецструктурите на правоприлагането се препращат от техни колеги в страната не само дела срещу тежката организирана престъпност, а и такива без особена важност и фактическа сложност.

Стратегията за съдебна реформа не е конкретна

"През 2014 г. в България са се сменили 3 правителства, била е блокирана законодателната дейност на парламента, което е допринесло за липсата на реформи", отчитат Евроекспертите. Те отбелязват, че „правителството е предприело важна стъпка чрез приемане на Стратегията за съдебна реформа, но тя засега е неконкретна и без ясни срокове".

„Следващата фаза е да се докаже, че реформата е схващана като политически приоритет и да се осигури консенсус, конкретни и точни действия за прилагането й. Пример за конкретност е становището по съдебната реформа на главния прокурор Сотир Цацаров", пише още в доклада.

Препоръка: Правосъдното министерство да готви нов НК

Правосъдното министерство в най-кратки срокове да подготви промени в действащия Наказателен кодекс (НК), като в същото време побърза с изготвянето на нов, препоръчват евродокладчиците.

Според тях има "остра нужда" от промени в антикорупционните текстове, отнасящи се до лица от висшите етажи на властта, до търговия с влияние, даване и приемане на подкупи.

"Новият НК да се изготви на базата на задълбочени оценки и публични консултации", посочват евроекспертите. На правосъдното министерство е вменено също да изготви Национална антикорупционна стратегия. От ЕК напомнят, че същата препоръка е имало и в предишни доклади, но не е изпълнена.

"Висшият съдебен съвет (ВСС) продължава да не е считан от всички като автономен и независим орган, способен ефективно да защитава независимостта на магистратите от изпълнителна власт", пише в доклада. На ВСС се препоръчва настойчиво да реши въпроса с различната натовареност на съдиите.

Сериозна критика е отправена към парламента, където "от почти 2 години не е избран главен съдебен инспектор". ЕК настоява изборът да стане възможно по-скоро и го оценява като "важен тест за българските институции".

Убийствата на свидетели продължават

Продължаващите поръчкови убийства и убийствата на свидетели у нас също са влезли в евродоклада в частта му за организираната престъпност. Случаите не са посочени конкретно, но според експерти става дума за двата разстрела на свидетели (Красимир Гочев-Шмид и Хрисим Хрисимов - б.р.) срещу бандата на Йосиф Йосифов-Йоско Костибродския през май и декември м.г.

Отчита се, че организираната престъпност влияе върху властта на местно ниво и възпрепятства и там чрез различни методи ефективните разследвания.

Евроекспертите смятат, че прехвърлянето на ГДБОП към ДАНС през 2013 г. е довело до разстройване на системата. Имат опасения, че същото може да се случи и с изваждането на антимафиотите от ДАНС, но са получили уверение от правителството, че е наясно с този проблем и ще проведе реформата, без да настъпят сътресения.

В доклада се оценява високо създаването през миналата година на съвместно звено за борба с корупцията от прокурори и агенти на ДАНС към Върховната касационна прокуратура. Отчита се, че към момента успешните реализации са до нивото на корупция в местната власт (кметове, началници на областни земеделски служби и ДАИ - б.р.), но евроекспертите прогнозират, че скоро звеното ще стигне и до по-високи етажи на властта. Затова се препоръчва бъдещите промени в ДАНС да не засегнат служителите от тази структура, доказала своята ефективност.

Друг проблем, засегнат в евродоклада са експертизите по наказателни дела. Отбелязва се, че МВР има свой капацитет за ДНК анализи, балистични и графологични експертизи, но други видове изследвания се възлагат за изпълнение на вещи лица, акредитирани към съдилищата. В същото време в България няма бюро за вещите лица или подобен орган, който да ги наблюдава. Според евроекспертите това поставя под въпрос хода на делата.