Няма нито една служба в света, която да може да гарантира, че може да отрази една терористична атака самостоятелно или че може въобще да гарантира на гражданите на съответната страна пълна сигурност. В много голяма степен имаме подготвени хора и службите имат капацитет. Този капацитет обаче трябва да се развива и укрепва. Това заяви в предаването „Деконструкция“ бившият вътрешен министър доц. Цветлин Йовчев.

Трябва да има пренасочване на ресурс в краткосрочен план. Трябва да бъдат задействани плановете, които при повишено ниво на заплаха, трябва да бъдат изпълнени. В средносрочен план трябва да се помисли и за укрепване капацитета на структурите, които се занимават с това, защото сме изправени пред нова ситуация.

Според Йовчев в момента трябва да се помисли за увеличаване на ресурсите, които се отделят за противодействие на тероризма. По думите му вероятно могат да се пренасочат средства от други области. Също трябва да се помисли за укрепване на капацитета и разширяване на способностите на отряда за борба с тероризма, добави Йовчев. Според него в по-дългосрочен план трябва да се помисли и да влезе закона за управление на системата за защита на националната сигурност.

Нито една държава в съвременния свят не е в състояние сама да се справи с един такъв проблем. Справянето с такъв проблем, с ефективното противодействие на тероризма, може да стане единствено и само в едно добро взаимодействие между различните държави, предприемането на съвместни общи координирани действия. Когато говорим за мерките и пътя, по който трябва да вървим, за да противодействаме ефективно на тероризма – има 2 основни насоки. На първо място са причините, които водят до това, че определени хора са склонни да извършват терористични действия. Ако нямаме мерки срещу причините, които пораждат това явление, то никога няма да можем да достигнем необходимото ниво на сигурност. Вторият аспект са всички мерки, политики и действия, насочени към преодоляване на последиците от това действие, т.е. да можем да противодействаме ефективно на всички опити да бъдат извършени такива действия. Много са факторите, които влияят, но в основата са социални причини. По никакъв начин няма пряка релация и не би трябвало да бъде търсена такава между религията и тероризма, коментира Йовчев.

И в западноевропейските държави, в големите градове, има цели квартали, в които виждаме, че хората живеят по коренно различен начин, те не искат да приемат установените норми, коментира експертът и добави: Дори в известна степен е затруднено да бъдат наложени общоприетите закони, правила, процедури. Трябва да имаме ефективни интеграционни програми, насочени към тях. Европа трябва да се замисли в момента какъв е прагът, до който може реално да имаме свободно движение на хора и то в този аспекти, в който в тези общества навлизат хора, които нямат желание и не са в състояние да бъдат интегрирани.

Цветлин Йовчев коментира и промените в Закона за МВР. Той подчерта, че ако се опитаме да върнем състояние от преди години и се работи по един и същ алгоритъм и интензивност сега, когато светът се е променил, не може да се очакват по-добри резултати, а напротив. Според него нов голям поток от бежанци би бил опасност в няколко аспекта - и в хуманитарен аспект, и от гледна точка на тероризма. Той предупреди и за другите, произтичащи от това, проблеми. Бившият вътрешен министър бе категоричен, че към момента не може да бъде включена армията в процеса на охрана на границата:

Военнослужещите в момента нямат никакви правомощия - нито да спрат, задържат хора, да им проверят документите или да предприемат мерки спрямо тях. За да бъде извършено това, трябва да има законодателни промени. Освен това нямаме подготвени военнослужещи, които да охраняват границата. Това е специфична дейност, за която се изисква съответната подготовка и знания. /.../ Според мен ще бъде грешка, ако дори на един участък от 100 м от границата изтеглим хората. Ако изпуснем в момента кризата с бежанците, това ще доведе до големи проблеми на България. Натискът е многократно по-голям. Ситуацията изисква ние да се променим - да променим ресурса и организацията. От тази гледна точка ние не срещаме достатъчно европейска солидарност. /.../ Липсата на такива политики и липсата на системен подход в Европа, липсата на достатъчна степен на обмен на информация, на взаимодействие, води до това, че ние ще бъдем много по-уязвими.