Няма как да минеш по Аспарухов мост, без да забележиш аристократичния силует на завързания от десетилетия на кея кораб „Петър Берон“. Макар и леко поръждясал, 60-годишният плавателен съд е истинско бижу, а колекционери биха платили милиони, за да го имат в частните си музеи.

Морското возило заема гордо място в малката, но безценна флотилия на Българския морски квалификационен център (БМКЦ). Учреждението е собственик само на 5 кораба, които със сигурност са едни от най–интересните и богати на история плавателни съдове у нас. Освен „Петър Берон“, който е най–старият кораб под български флаг, тук са ослепителната „Калиакра“, т.нар. лодка за разходка на дипломати „Атанас Димитров“ и двата ферибота „Героите на Одеса“ и „Героите на Севастопол“.

И докато за баркентината „Калиакра“ са изписани цели томове журналистически материали, то най–старият търговски кораб под български флаг „Петър Берон“ като че ли е забравен под моста. „Народно дело“ реши да поизлъска малко ръждата от корпуса и да разкаже историята на морския джентълмен.

Дълголетникът безспорно има историческа стойност. „Петър Берон“ е последният оцелял съд на империята „Тексим“. Когато задграничното дружество е закрито в края на 60–те години, е прехвърлен в БМФ и успешно се експлоатира. През следващата декада това е една от машините, които са донесли възхода на параходството. Служи за модел при изработка на легендарната серия от 25 хил. тонни български кораби за насипни товари, първият от които е „Балкан“. През 70- те години превозва зърно от САЩ за Русия и ГДР. Поддържал е т.нар южноафриканска линия. В тези години БМФ се превръща в крупна морска сила.

Морският съд е построен в корабостроителницата J. L. Thompson & Sons в Съндарланд, Англия, в далечната 1949 г. Първото му име е „Брандагер“. „Стоманата е изключително качествена и устойчива. Такива в днешно време не се правят“ - разказа капитанът на плавателния съд Петко Несторов. В края на 90–те години са правени замервания, които показали, че дебелината на корпуса е в изключително добро състояние.

Корабът е от типа „Либърти“, които се произвеждат още през Втората световна война. Оказват се много сполучливи в конструктивно отношение на фона на сравнително малките разходи и бързо производство. Надживяват значително гаранционния срок от 5 години, който му дават производителите.

Нашенци го кръстили „Алкаид“

Първият собственик на плавателния съд е норвежката компания Вестфал Ларсен. През 1967 г. е закупен от "Тексим". Кръщават го ALKAID. Защо са избрали това име, никой днес не може да си спомни. Малко по–късно е прехвърлен в БМФ и преименуван в „Петър Берон“. Разполага с 5 хамбара. Един от тях е хладилен, което в онези години е било твърде ценно за морския превозвач. На борда бил назначен и хладилен техник, който поддържал съоръжението. Някои от хамбарите са били пригодени за превоз на скъпи течни товари като вино, олио, кокосово и палмово масло.

Двигателят на „Петър Берон“ може да се види само в учебниците, категорични са механиците. Машината е 5-цилиндров DOXFORD с насрещно движещи се бутала.

Мощността е 5500 конски сили. Сега двигателят е изведен от експлоатация, а винтът демонтиран.

Навремето корабът е поддържал многочислен екипаж – около 45 - 50 души. Причината е била в дългите презокеански рейсове. Затова плавателният съд разполага с голяма кърмова надстройка, обширен салет и кухня. В предната надстройка са се разполагали офицерите.

В края на 60-те години началниците на БМФ решават да пригодят „Петър Берон“ за учебни цели на курсантите от Морското училище. За целта е извършено преустройство в Хърватия.

В голямата кърмова надстройка се нареждат кабини за курсантите. На палубата се обособяват нови помещения за преподавателите. Офицерският салон се преустройва в учебен мостик. След ремонта корабът е побирал над 120 души. Пускат „Петър Берон“ да прави курсове до Куба. През лятото се използва с учебна цел, а в останалото време като товарен кораб. В хладилния отсек се превозват цитруси към България. Морските рейсове продължават до 1978 г. Тогава БМФ се сдобива с новопостроения в Полша "Н.Й. Вапцаров", който замества „Петър Берон“.

Английският джентълмен е привързан край специализирания кораб „Родопи", който също е изпълнявал ролята на морска учебна школа. След нарязването на „Родопи“ „П. Берон" поема тази функция.

Характеристики

Дедуейт 9083 т

Дължина 139, 7 м

Ширина 18,02 м

Газене празен 3,3 м

Наужким : Търсят терористи на борда

Въпреки че не плава, като всеки кораб „Петър Берон“ си има капитан и екипаж от 8 души, които го поддържат. Навремето всички изпълнителски кадри на БМФ са преминавали обучение на борда. „Корабът е морска школа, която е произвела цяло поколение истински моряци“ - разказва капитанът Петко Несторов. Според последни сметки поне 10 000 млади курсанти са преминали пълно обучението, а общо над 30 000 са изкарали курсове за различни квалификации, разказа капитанът.

Сред най–интересните курсове е борбата с терористи в реална среда. Младежите минават по траповете, влизат в хамбарите, оглеждайки за нашествениците. Курсантите научават техники за организиране на тълпата и потушаване на паниката в случай на авария. Спазени са всички изисквания, като корабът преминава годишни технически прегледи и се извършват планови ремонти.

Бъдещето :Холивудска звезда, музей или плаващо казино

В последните години корабът стана особено популярен като сцена за кинопродукции. Вече над 5 – 6 филма са снимани на борда. На капитанския мостик в екшън сцени се е снимал Андрей Баташов, Део и дори холивудската легенда Бен Газара. Последната лента е била „Паяци 2“. Тогава из плавателния съд са монтирани огромни макети на паяци. Съвсем скоро се очаква и нова чуждестранна продукция. „Няма кораб в света на такава възраст в толкова добро състояние, затова се обръщат към нас“ - обясни шефът на БМКЦ Георги Петров.

Както „Народно дело“ писа, първите собственици на плавателния съд от норвежката компания Вестфал Ларсен са проявили интерес да си го вземат обратно във фирмения музей. Отказали се заради огромните разходи, нужни за провлачването до Берген. Наскоро плъзнаха упорити слухове, че „Петър Берон“ ще бъде превърнат в плаващо казино. Преди около година пък председателят на местния парламент Борислав Гуцанов лансира идеята корабът да се превърне в музей на родното корабоплаване и да застане гордо в бъдещата атракционна зона на варненското пристанище. Как ще продължи одисеята на най–стария търговски кораб под български флаг, само времето ще покаже.

Някой задигнал щурвала и склянката

Голямата болка на капитана Петко Несторов е, че корабът му няма щурвал. Още когато пристигнал на борда през 1996 г., средството за управление било изчезнало. „Най–вероятно е в някоя частна колекция“ - предполага Несторов. Липсва и склянката – корабната камбанка.

Няма ги и старите фенери и тук-там по някой филистрин. Неповторимата атмосфера обаче се усеща на всеки ъгъл. А отваряйки вратите от масив махагон, се пренасяте назад във времето на Уинстън Чърчил.

Със сигурност от борда завинаги ще остане капитанското кресло. За 60 години то никога не е излизало от кабината на командващия. Това е невъзможно, защото ширината му не позволява да мине през вратата и коридорите. А как е вкарано тогава?

Ами няма никаква мистерия, английските корабостроители просто са го сглобили в самата кабина. Оттогава насам шефското кресло е непоклатимо. Кап. Несторов обаче не го използва, защото се чувства странно в старинния мебел. На борда се пазят и оригиналните чертежи на „Брандангер“. Изработени са върху специално проектантско платно, което за 60 години не се е разширило и с милиметър.

Георги Петров, шеф на БМКЦ :Норвежци се просълзиха, като пуснахме агрегат на 60 години

- Г-н Петров, чували ли сте идеята корабът „Петър Берон“ да стане казино?

- Знам за версията казино, но за мен е неправдоподобна. Колко може да вземе един собственик от скрап. Цената е 250 долара в Турция, при 4000 тона са 1 милион долара. Кой ще даде толкова, за да си направи казино, и кога ще ги изкара? Нищо не може да стане, без стопанинът БМКЦ да не знае. При мен няма официално искане. Покойният Атанас Йонков е радетел на идеята за музея. Тя бе подета от няколко други влиятелни лица в морския бизнес и ветерани, които могат да си позволят разходите за възстановяването.

- В какво състояние е корабът в момента?

- За годините си е твърде добро, но не е чак толкова, че да бъде веднага преустроен в музей. Трябва допълнителен ремонт и боядисване. Наистина някои хора бяха готови да го направят, водени от романтичната идея за спомен от възхода на БМФ. Доколкото знам обаче, от министерството засега не са приели идеята за музей, защото ние го ползваме за учебни цели. Още не сме завършили новите полигони на брега, за да се лишим от кораба.

- Как се използва в момента корабът?

- Там има оборудвани учебни зали, някои от хамбарите също са с това предназначение. Разполага с 80 места за курсисти. Битовите условия обаче не са подходящи за живот. Тези хора се обучават в зали, които се поддържат. Не отделяме много средства, защото корабът не ни носи почти нищо.

- Може ли да отплава нанякъде „Петър Берон“ в това състояние?

- Няма пречка да бъде провлачен. Когато дойдоха първите собственици от Норвегия, запалихме агрегат почти на 60 години, който задейства токов генератор. Всички палубни механизми се задействат от постоянен ток, което е отживелица. От 40 години не се произвежда подобно нещо. Когато палубният механик завъртя агрегата, те се хванаха за главата. Все едно да отидеш в музей и да задействаш пишеща машина на 200 години.

- Без кораба може ли да продължите да правите курсове?

- Да. Още малко ни остава да изградим полигона за спасителните лодки. До края на годината ще бъде готов.