Учителите по български език и литература са най-натоварени. Те работят по 49 часа на седмица, което означава, че работният ден на педагозите е почти десет часа. Най-много време – 24 часа, те отделят за преподаване в клас. Това става ясно от проучването за четивната грамотност на шестокласниците, проведено съвместно от Центъра за контрол и качество на училищното образоване и фондация „Заедно в час”.

Освен да преподават, учителите прекарват 12 часа в планиране и подготовка на учебните часове, както и пет часа за административни задължения в училище. За индивидуални консултации с учениците и извънкласни дейности посвещават 8 часа.

Положителното е, че все по-голямата част от педагозите преподават интерактивно – задават въпроси на учениците, а те отговарят. Този стил прилагат 75% от учителите. Всеки четвърти обаче изнася урока си под формата на лекция, а учениците слушат или си водят записки. Според отзивите на голяма част от педагозите учениците сами проучват и анализират информация от различни източници.

Преподавателите масово споделят и общото разбиране за недооценения си труд и за липсата на уважение с което обществото се отнася към учителя и неговите усилия.

Според изследването има значителна разлика между броя на компютрите в отделните училища. Например има училища с 6 компютъра, но има и такива, в които шестокласниците ползват 45-50. Логично, по-голям е броят на компютрите в училищата от извадката, разположени в големите градове. Според проучването в много от школата у нас липсва книжарница.

Както „Монитор” вече писа, за почти всеки трети шестокласник четенето е загуба на време. Половината от учениците в шести клас пък не четат за удоволствие или отделят не повече от 30 мин. в четене. Едновременно с това според наши и международни проучвания четенето и броят на книгите в училищната библиотека имат пряка връзка с образователните постиженията на децата.