Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание ратифицира договора за заем в размер на 1,5 млрд. евро между България и четири чуждестранни търговски банки, предаде репортер на БГНЕС.

"За" ратификацията на договора гласуваха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, а срещу него бяха депутатите от БСП и "Атака". ДПС се въздържа при гласуването.

С гласуването си депутатите ратифицираха Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и "УНИКРЕДИТ БАНК" АГ (клон Лондон) - в ролята на агент, сключен на 8 декември тази година.

Това е договор за мостово финансиране с лихва от 1,08%, което да бъде погасено през 2015 година, обясни пред депутатите от бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов. По думите му, след проведени интензивни преговори с четирите банки в кратки срокове е договорен и на 8 декември 2014 година е подписан договор за заем за предоставянето на мостово финансиране в общ размер 1,5 млрд. евро, изготвен съобразно стандартите на базираната в Лондон Асоциация на кредитните пазари.

Заемът е договорен за срок от шест месеца при годишен лихвен процент, определен на базата на шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от 0,9% или към 10 декември, каза Горанов. "При предварителните проучвания за набиране на средства от вътрешния пазар индикативните лихвени равнища, които пазарът заяви към държавите, бяха 1,83%, добави той. "Това, което е договорен при шестмесечен период с опция за удължаване е шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от 0,9%, което прави 1,08% към днешна дата", поясни Горанов.

По думите му, за сравнение, когато е правено проучване до колко вътрешният пазар може да поеме такъв дълг, индикативната доходност, която е била предложена за краткосрочни ценни книжа, е била в размер на 1,83% или приблизително 50% по-висока спрямо тази, която се постига с мостовото финансиране.

Финансовият министър обясни, че договорът предвижда възможност за удължаване на мостовия заем с още шест месеца, а целта на външното финансиране е да диференцира вътрешното и да се предотврати изтеглянето на ликвидност от българския финансов сектор. Средствата от заема ще бъдат използвани за финансиране на бюджетния дефицит, предоставяне на заем на Фонда за гарантиране и обезпечаването на ликвидна подкрепа на банковия сектор, посочи Горанов.

"Въпросът трябва да се гледа в по-широк контекст - на бързото общо задлъжняване на страната. Този размер не е всичко, което предстои да натовари страната", каза по време на дебатите Янаки Стоилов от БСП. Стоилов припомни, че когато миналата година се е наложило да се тегли дълг от 1,5 млрд. лева за рефинансиране на стар дълг, тогава ГЕРБ са имали много критична позиция и са апелирали към българското общество да не се допусне задлъжняване на българското поколение. Сами разбирате в каква ситуация ни поставя този много по-голям размер на заема, каза Стоилов. Той подчерта, че ако заемът се взима с инвестиционни цели въпросът би стоял по друг начин, но в случая това не е така.

Единственото друго изказване преди гласуването на ратификацията направи лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той посочи, че заемът не е добре обоснован и аргументиран, а товаренето със заем на и без това натоварения български данъкоплатец е нещо, което трябва да се прави много внимателно. "В случая министърът предлага бързичко НС да одобри и предвижи този заем. Не чух сериозна аргументация и обосновка на това как точно ще бъде наместен заемът", каза Сидеров. Той попита защо се налага да бъде финансиран от държавата Фондът на гарантиране на влоговете, защо на фонда не му достигат парите и защо се подминава темата, че Симеон Дянков е превърнал 500 млн. лева от този фонд в държавни ценни книжа и каква е неговата отговорност.

Освен от депутатите от бюджетната комисия ратификацията бе приета и от комисията по външна политика.