„Южен поток“ не може да бъде анулиран с лека ръка заради милиардите, които са хвърлени в него. Обявеното от Пламен Орешарски замразяване на проекта е един от ярките примери, че България няма независима политика. България е единствената държава по трасето на „Южен поток“, която от 5 години има такова непредсказуемо поведение. Политическият ни елит не защитава българските, а американски и псевдоевропейски интереси. Това коментира в интервю за Дарик професорът по международни отношения и преподавател във Варненския свободен университет Нина Дюлгерова.

Тя е Завършила е история в СУ “Свети Климент Охридски” (1974 – 1978). През 1981 – 1985 става кандидат на историческите науки в МДУ “М. В. Ломоносов”, Москва. От 1997 г. е старши научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките. От 2000 г. е доцент, а от 2001 г. е професор във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Специализирала е в Италия, Азербайджан, Холандия, САЩ, Полша. Турция и Холандия. Автор е на публикации в областта на история и теория на международните отношения; Русия, Балканите и Източния въпрос през ХIХ и ХХ в., Русия и постсъветското пространство, Кавказки иредентизъм, Европейски съюз-Черноморски регион.

Проф. Дюлгерова, Ваши са думите от преди половин година, че ако „Южен поток“ прескочи България, ще затворим вратата, на която пише „държава България“? След визитата на Владимир Путин в Турция този сценарий беше, така да се каже, потвърден от възможно най-високо ниво. Ще бъде ли реализиран обаче той?

Когато коментираме думите на политици, трябва да знаем, че те са предпоследни. Политиката е свързана с това да играят игри и съответно да гонят конкретни цели. Това, което руският президент обяви в Анкара, аз го приемам като политическо изявление, но не и като последно решение по проекта „Южен поток“, тъй като в общи линии играта продължава. Геоенергиката е свързана с това какво говорят политиците, но те са трансмисия за това какви са корпоративните интереси. Не мога да си представя, че с лекота ще се анулира един 8-годишен труд. И не толкова трудът, а милиардите, които Путин обяви, че са хвърлени за „Южен поток“. Излиза информация как руският енергиен министър Александър Новак е заявил, че едва ли не следващата седмица ще започне да се строи т.нар. „Син поток“2. Коментираме много сериозна стратегическа игра, която е ориентирана към отношенията между Русия и Европейския съюз. Аз не забравям, че в четвъртък и петък има среща между еврокомисаря за външните работи Федерика Могерини и руския външен министър Сергей Лавров. Не забравям, че Путин обяви позицията си в началото на декември, а следващите дни влизаме активно в зимния период, независимо от уверенията на Новак, че Русия ще подава регулярно договорените със страните от ЕС количества газ. Не забравям, че Украйна продължава да бъде една голяма буферна зона, в която никой не може сериозно да предскаже как ще се развият процесите. Отношенията между Русия и Турция съща са много важен момент.

Говорейки за игра или блъф, както някои го наричат, това трябва да означава, че ролята на Турция е ролята на глупака, ако си позволим да не се изразим много изискано.

Не бих казала. Повтаря се сценарий отпреди 2 години, когато имаше изказване на Путин след отказа на България за строителство на нефтопровода „Бургас-Александруполис“. Тогава той пак отиде в Турция и каза, че ще се строи „Самсун-Джейхан“, но нищо не се построи. За Турция това, което говори Путин, е прекрасно, защото те за пореден път подписват нещо по „Син поток“ 2. Друг момент, който е много важен, е договорено строителство на АЕЦ „Акуя“, която ще бъде 100 % руска собственост. Аз не чувам от турска страна някой да коментира колко е лошо, че се увеличава руската енергийна зависимост. Докато при нас каквото и да се направи, се коментира за повишена руска енергийна зависимост. Когато елиминираш един проект, логично е да кажеш с какво ще го заместиш. България няма алтернатива и можем да кажем, че след някоя друга година или десетилетие България няма да съществува. Ние живеем в енергийния 21 век, в който всяка държава се стреми да бъде ситуирана в някаква енергийна схема, свързана с диверсификация. Ние се впуснахме в една авантюра, наречена „зелена енергия“, затваряме ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове и в един момент остават „Марица“ 1 и 3, които са американска собственост и с много високи такси. Но ние гордо и уверено обявяваме как сме членка на ЕС и спазваме европейското законодателство, независимо че българският народ умира от глад, изнася се или е подложен на такава мизерия, заради която не знае човек ли е, или е нещо друго. Това не е защита на националните интереси. Слушам вече изказвания на американски лобисти как сме доказали, че спазваме европейското законодателство. Коя държава в ЕС, защитаваща своите национални интереси, работи по начина, по който работи България.

Какво прозира в думите на Путин, насочени пряко срещу България? България е единствената конкретно назована от него държава.

Естествено, че ще бъде назована, защото е единствената държава по трасето на „Южен поток“, която от 5 години има такова непредсказуемо поведение, че не зная как още комуникират с нас. След срещата с тримата американски сенатори (Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън – б.ред.) през месец юни премиерът Пламен Орешарски заяви, че замразяваме „Южен поток“. Как тогава няма да кажат, че България не е довършила своите договорености.

За тази визита на американските сенатори какво не научихме?

Не научихме, че натискът върху Орешарски е свързан с някои негови лични интереси, с което го принудиха да обяви спиране на „Южен поток“. Това е един от ярките примери как България няма независима политика.

България можеше ли да направи друго, имаше ли право на избор какво да реши за Южен поток“?

Коя държава от тези по трасето не си решаваше сама въпросите. Дали ще говорим за Австрия, която влизаше и излизаше от акционерното дружество на „Южен поток“, или за Унгария, чийто премиер Орбан категорично заяви, че не го интересува Третия енергиен пакет. Защо никой от българските политици не излезе с такова ясно и категорично поведение и да докаже, че защитава българските национални интереси. За пореден път доказваме, че правителство и политически елит в България са подчинени на всякакви други интереси освен на националните – на първо място са личните си интереси.

Посочената сума от Путин за пропуснати 400 милиона евро годишно от транзитни такси реална ли е?

Реална е след 10-15 години, след като изплатим отпуснатия заем от „Газпром“. Всичко, което се правеше в рамките на българо-руските енергийни отношения, беше това да бъде частен проект. Частният проект се договори – къде има истина, къде има лъжа, къде има мъгла, къде има яснота – това няма никакво значение. Нито един енергиен проект не излиза със 100 % истина – има търговска, икономическа и геополитическа тайна. Но т.нар. енергийни експерти излизат и политикански коментират неща, което не прави чест както на тях, така и на България. Ние не защитаваме български интереси, а американски и псевдоевропейски интереси. Коя от държавите по трасето на „Южен поток" се съобрази с подписания Третия енергиен пакет. Ние пак излязохме единствената държава, която трябва да спазва всичко докрай и това спазване е в ущърб на българските национални интереси.

След заявката на Русия за спиране на „Южен поток“ България какви действия би могла да предприе, за които да се каже, че са в защита на националните й интереси?

Смятам, че трябва да се започнат директни преговори с Москва и с „Газпром“ и да се решат нещата, но това е обвързано с лична смелост, със защита на националните интереси и с последователна консолидирана позиция на България в Брюксел.

Възможна ли е в следващите дни в Турция визита на Джон Маккейн и други американски сенатори, след която Ердоган да се откаже от проекта?

Съмнявам се. В Турция играта ще бъде много по-сериозна и залогът ще бъде много по-голям, защото основната интрига там е свързана със Сирия, с Ислямска държава и с позициите на Русия и на САЩ. Ердоган всичко може да подпише, но накрая ще направи онова, което той иска. Същото ще бъде и с Путин.

Цветни революции вероятни ли са в Турция?

Не. Ердоган и цялата полицейска машина са много силни. Турция не е постсъветското пространство. Цветни революции могат да се използват само по отношение на постсъветското пространство. В Турция нещата са по-сложни – там има кюрдски въпрос, има засилен бежански поток от Сирия и Ирак, но същевременно това е страната членка на НАТО в Европа с най-голяма армия. Едно е да дойдат американски сенатори в София и да говорят с премиер, който има какво да губи в личен финансов план, друго е да говорят в Анкара с Ердоган, който няма какво да губи. Независимо от активните мероприятия с корупционни скандали и от големите сблъсъци в Истанбул той спечели парламентарните и президентските избори. Това означава, че той контролира ситуацията в Турция и това му дава възможност да бъде с независимо и пренебрежително поведение по отношение на САЩ. В момента САЩ се нуждае от Турция, а не обратното.

САЩ как ще приемат намеренията на Русия за „Южен поток“?

Трябва да видим как ще реагира вицепрезидентът Джон Байдън на срещата на европейските министри на ЕС и на НАТО. Ако се реализира позицията на Русия, България изцяло остава в клещите на САЩ. Но аз съм склонна да мисля, че позицията на Русия е временна. Нека да изчакаме края на седмицата и срещата между Могерини и Лавров. Стратегически „Южен поток“ е необходим на Русия, но и на ЕС. Отказът на ЕС от „Южен поток“ го оставят в непредсказуемите клещи на САЩ и пред една непредсказуема Украйна по отношение на газопреносната система. Не може да се кара до безкрайност с авантюрата „Украйна“. Украинската криза е американска авантюра, в чиято клопка влезе ЕС и Русия. Това надграждане на негативни процеси е във вреда на Брюксел и на Москва.