В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов, съобщиха от Операта за Moreto.net.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев.

Деян Павлов – диригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в различни телевизии документални и студийни записи в БНР и др.

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

Макс Кристиан Фридрих Брух (1838-1920) е немски диригент и композитор от епохата на Романтизма с над 200 творби. Първите си уроци по музика получава от майка си - певицата Вилхелмина Брух. Ученик е на Фердинанд Химер и на Карл Райнеке в Лайпциг, който по онова време е имал славата на най-грациозния изпълнител на Моцарт. В Манхайм Брух написва операта "Лорелай" (1863), втората редакция на кантатата "Фритьоф" (1864), която носи и първия му голям успех. Работи в различни градове на Германия, дирижира придворния оркестър Зодерхаузен, оглавява известното Ливърпулско кралско филхармонично общество. В Ливърпул се запознава с бъдещата си съпруга Клара. Преподава и във Висшето музикално училище в Берлин (1890-1910).

Пиесата «Кол Нидрей» (Kol Nidrei) за виолончело и оркестър, опус 47, която ще прозвучи по време на концерта, Макс Брух композира върху еврейски литургически мелодии, най-вече по темата Кол Нидрей (арам. כָּל נִדְרֵי, всички молитви). Тази молитва се чете в синагогата в навечерието на най-важния празник в юдаизма Йом-Кипур (Yom Kippur, Страшният съд) – първия ден от новата еврейска година, също ден за почит на мъртвите, изискващ пост, покаяние и опрощение на греховете.

Пьотр Илич Чайковски изгражда Пеццо Капричиозо (Pezzo capriccioso), опус 62 за виолончело и оркестър, в същата минорна тоналност като прочутата си Симфония № 6. Патетична. Провокиран от страданията на тежко болен приятел, той създава творбата само за една седмица през август 1887 г. Композиторът веднага изпраща партитурата (все още само за чело и пиано) на виолончелиста Анатолий Брандуков, комуто и посвещава своето Pezzo capriccioso.

В изпълнение на Брандуков и Чайковски на пианото, то прозвучава за пръв път в един парижки дом през 1888 г. През есента на следващата 1889 г., пред Руското музикално общество в Москва, Чайковски дирижира премиерата на вече оркестрираното Пеццо Капричиозо, опус 62. със солист Анатолий Брандуков.