Контролираният вот вече не е резултат само от прякото купуване на глас по глас на българите, но и на влияние от страна на шефовете на фирми. До този извод са стигнали от Гражданска мрежа за мир, разбирателство и човешка сигурност, която е провела специално проучване на тема „Човешка сигурност в България".

Сериозно внимание в изследването е обърнато на т.нар контролиран вот, тъй като самото допитване се е провело през месеците март и април тази година. Именно тогава беше и подготвителната част от предизборната кампания за изборите за нов Европейски парламент.

На въпросите в проучването са отговаряли пет групи икономически зависими лица, които сами са били „жертва" на влияние от страна на шефа си, но са пожелали пълна анонимност. Градовете на анкетата също не са избрани случайно - Видин, Бобов дол, Дупница и Плевен, като това са населени места, където държавата отсъства.

Единият от начините за оказване на влияние преди изборите е контролът от страна на частни фирми. Те от своя страна принуждават служителите си да гласуват за една определена политическа сила. „Заплахата при отказ е директно уволнение", посочи на дискусия „Контролираният вот като заплаха за сигурността на отделния човек в България" Ваня Нушева от „Прозрачност без граници".

Тя представи и друг извод на изследването, според който много често конкретната фирма е принудена да върне политически жест и именно заради това агитира работниците си.

Подобен подход има още и в държавните фирми и публичната администрация, е друг извод от анкетата. При тях обаче натискът от страна на управата е по-скоро психологически за самия работник.

Такава схема за контролиране на гласовете на българите има и по самите програми за временна заетост, осигурени от страна на държавата. Натискът при тях идва от страна на общински служителите, които обещават, че договорите на тези хора ще бъдат продължени, ако в изборния ден задраскат определен номер в изборната бюлетина.

„Бизнесмените също са обект на натиск", представи и друг аспект на контролирания вот Нушева.

Основният инструмент, с който се подхожда при бизнеса, е заплахата за лишаване от възможностите за участие в бъдещи обществени поръчки, масови проверки от страна на контролните институции, както и забавяне или дори отказ от адекватно административно обслужване.

Стимулът за съгласие при подобна агитация пък е осигуряване на „зелена светлина" до обществени ресурси, като наеми на търговски площи, конкурси и обществени поръчки.

„Контролните органи обаче отсъстват от подобни практики", заключи още Нушева и отбеляза, че хората имат разбирането, че е безсмислено да подават жалби пред такива контролни органи, особено на местно ниво.