676 г. — Доний става папа.
1789 г. — Във Франция е национализирана голяма част от недвижимата собственост на католическата църква.
1795 г. — Френската революция: Начало на управлението на Директорията във Франция.
1912 г. — Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1914 г. — Първата световна война: Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.
1917 г. — Великобритания обвява Декларация Балфур, с която подкрепя идеята за еврейско установяване в територията на Палестина.
1920 г. — В Питсбърг (САЩ) започва да функционира първата в света обществена радиостанция.
1930 г. — Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 г. — Би Би Си започва да излъчва телевизионни емисии с висока разделителна способност.
1947 г. — Американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия до момента размах на крилата (97,51 м).
1949 г. — Индонезия получава национална независимост.
1953 г. — Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 г. — Списанието Билборд публикува за първи път класацията Топ 100.
1956 г. — Правителството на Унгария заявява, че страната излиза от Варшавския договор и се обръща към ООН и западните държави за помощ при влизане на войски на СССР на територията на държавата.
1963 г. — Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е убит след проведения военен преврат в страната.
1965 г. — 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в знак на протест срещу участието на САЩ във Виетнамската война.
1965 г. — Албанския лидер Енвер Ходжа заявява, че страната преустановява близки контакти със СССР и влиза в съюзнически отношения с Китай.
1988 г. — В Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Морис.
2000 г. — На Международната космическа станция пристига първият екипаж.
2001 г. — Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 г. — Джордж Уокър Буш е избран в САЩ за втори президентски мандат.
Родени
1699 г. — Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 г. — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 г. — Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 г. — Джеймс Полк, 11-и президент на САЩ († 1849 г.)
1815 г. — Джордж Бул, английски математик и философ († 1864 г.)
1843 г. — Марк Антоколски, руски скулптор († 1902 г.)
1844 г. — Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 г. — Исидор Гунсберг, британски шахматист от унгарски произход († 1930 г.)
1858 г. — Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 г. — Вичо Диков, български военен деец († 1928 г.)
1865 г. — Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ († 1923 г.)
1883 г. — Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 г. — Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер († 1966 г.)
1897 г. — Асен Разцветников, български писател († 1951 г.)
1897 г. — Софрониий Доростоло-Червенски, български духовник († 1995 г.)
1904 г. — Никола Мавродинов, български учен († 1958 г.)
1906 г. — Емил Коралов, български писател († 1986 г.)
1906 г. — Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 г. — Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1996 г.)
1913 г. — Бърт Ланкастър, американски актьор († 1994 г.)
1929 г. — Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г.
1931 г. — Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 г. — Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 г. († 2006 г.)
1932 г. — Стоян Ристески, писател и историк от Република Македония
1938 г. — Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 г. — София Гръцка, кралица на Испания
1940 г. — Богдан Богданов, класически филолог, университетски мениджър
1945 г. — Иван Газдов, български художник
1946 г. — Алън Джоунс, австралийски пилот от Формула 1
1949 г. — Лоис Бюджолд, американска писателка
1950 г. — Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 г. — Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 г. — Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 г. — Август Крейс III, неонацистки лидер
1956 г. — Мария Каварджикова, българска актриса
1959 г. — Игор Срамка, словашки футболен съдия
1959 г. — Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 г. — Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 г. — Рон Макгавни, американски музикант
1965 г. — Шах Рук Хан, индийски актьор
1967 г. — Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 г. — Саманта Ферис, канадска актриса
1969 г. — Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 г. — Марисол Никълс, американска актриса
1974 г. — Нели, американски рапър
1957 г. - Богомил Бонев , български политик
1990 г. - Кендъл Шмит, певец и актьор







Новини - теми













Откриха склад с храни с изтекъл срок и без етикети
Почина галеристът Борис Стателов – една от емблемите на културна Варна
Варна: Дават 2.5 млн. евро за поддръжка на системата за плащанията в синя и зелена зона
Вековен храм край Варна се нуждае от спешен ремонт
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Туроператори искали незаконно високи такси за гориво от клиентите
Ясни са номинациите за награда „Варна“ в областта на културата
Лазаровден е! Първият от трите големи празника
Кошмарна загуба за Спартак Варна в Пловдив
Морската столица е сред трите общини с най-висок кредитен рейтинг
73 случая на морбили у нас за две седмици
Зеленски е в Истанбул за среща с Ердоган
ВМС обезвредиха и транспортираха дрон и части от дрон, открити във водите на Черно море
Разузнаването на САЩ: Иран запазва значителен военен потенциал въпреки ударите
Части от три квартала във Варна без вода днес
Прогноза за времето - 4 април
КЗК: Българското земеделие е на ръба, има сериозни изкривявания на пазара на храни
Шефът на БАБХ: Има опити за политически натиск върху проверки на храните
Бързият влак Русе - Пловдив дерайлира заради свлачище, трима са леко пострадали
4 април в историята



RSS Новини